Uncategorized Архиви - Адвокатска кантора "Давидкова и Китанова"

Пет неща, за които да внимавате при покупка на недвижим имот

адв. Елица Давидкова — Tue, 10 Mar 2026 17:18:48 +0000

Покупката на недвижим имот е едно от най-важните и сериозни решения в живота на човек. Независимо дали купувачите възприемат придобиването на недвижим имот като финансова инвестиция или като избор на място, което ще се превърне в дом, сигурност и бъдеще за семейства им, и в двата случая е важно да бъдат запознати с рисковете, които крие такава сделка и с възможностите те да бъдат избегнати. Именно това ни провокира да напишем статия за 5-те най-важни неща, които трябва всеки да знае, ако му предстои закупуване на недвижим имот.

В последните години все по-често наши клиенти са хора, които са взели решение да закупят имот, но не са достатъчно подготвени за процеса и се нуждаят от съдействието на адвокат, който да защити правата и интересите им. Най-често клиентите ни се обръщат към нас за консултация, след като вече са предприели първата стъпка за закупуване на желания от тях недвижим имот, като в много случаи част от документите вече са подписани и са поети договорни ангажименти, без да е извършена предварителна проверка на собствеността, а възможността за договаряне на най-добрите за тях условията на сделката, е пропусната. Ето защо, е изключително важно всеки купувач да разполага с ясна и достъпна информация за възможните рисковете, преди да предприеме такава важна стъпка.

С настоящата статия се надяваме да помогнем на бъдещите купувачи да бъдат по-уверени, по-информирани и по-подготвени. Често именно малките детайли – като проверката на собствеността на имота или условията по сделката – могат да направят голяма разлика между успешната покупка и потенциалните проблеми в бъдеще.

Кои са основните 5 неща, на които трябва да обърнете внимание при покупка на недвижим имот:

Договор за стоп депозит
Документите за собственост
Проверка на собствеността
Предварителен договор
Връщане на цената при разваляне на договор

1. Договор за стоп депозит

Първото нещо, на което купувачите следва да обърнат внимание, след като си изберат недвижим имот, са условията на така наречения Договор за стоп депозит, който посредниците по сделката сключват с купувачите, за да преустановят предлагането на имота. Изключително важно е купувачите внимателно да се запознаят с всички клаузи в договора, като особено внимание трябва да бъде обърнато на условията, при които внесеният от тях депозит може да им бъде възстановен. Важно е в договора изрично да бъде посочено, че купувачът има право да получи обратно внесения депозит ако след сключването му, но преди подписване на предварителния или окончателния договор за закупуване на имота, са налице някои от следните предпоставки:

имотът е обременен с тежести – ипотеки /договорни или законни/, възбрани, права на трети лица и/или други тежести, включително и ако върху имота са учредени ограничени вещни права;
имотът е предмет на извънсъдебен или висящ съдебен спор – исков или изпълнителен;
имотът е предмет на отчуждителни, изпълнителни и/или обезпечителни производства за публични и/или частни вземания;
установи се проблем с документите за собственост, включително и ако е налице липса на строителна документация, в случаите на придобиване на сгради и/или самостоятелни обекти в сграда;
не могат да бъдат договорени условията на предварителния и/или окончателния договор – например в случаите когато в интерес на купувача е да бъдат включени определени клаузи които защитават правата и законните му интереси и съответно минимизират риска от сделката за него, но продавачът не е съгласен с тях;
не бъде договорена предложената от купувача продажна цена;
установени са други съществени нередности на сделката, които водят до риск за купувача и/или увреждат правата и интересите му;

Липсата на подобни клаузи може да създаде риск купувачът да загуби сумата, която е дал като стоп депозит, дори когато проблемът не зависи от него. Разбира се, това не са единствените клаузи, които следва да бъдат включени в Договора за стоп депозит, за да бъдат защитени правата на купувачите. Ето защо е препоръчително Договорът за стоп депозит да бъде внимателно прегледан, а при възможност и консултиран с адвокат, преди да бъде сключен.

2. Документите за собственост

Второто нещо, което купувачите следва да знаят е, че преди подписването на предварителния или окончателния договор за придобиване на недвижимия имот, който са харесали, независимо дали става въпрос за покупко-продажба, замяна, договор за издръжка и гледане или друг вид договор, те имат пълното право да изискат и да получат от праводателя си всички документи отнасящи се до имота. Сред най-важните от тях са документът за собственост (например нотариален акт, постановление за възлагане, договор за делба, обявено завещание и др.), актуална скица/схема на имота, строителна документация за сградите, в случаите когато се прехвърля поземлен имот с построените в него сгради, удостоверението за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване на сграда, когато се придобива самостоятелен обект от сграда или цяла сграда, удостоверение за наследници, когато имотът е придобит от продавача/ите по наследство, удостоверение за семейно положение, за да се установи дали имотът е придобит в режим семейна на имуществена общност /СИО/ или не и др. Тези документи са необходими на купувача, за да извърши проверка на собствеността, границите на имота, както и да извърши проверка за тежести. Получаването им предварително дава възможност за по-задълбочена проверка и намалява риска от бъдещи проблеми при сделката. Ето защо е препоръчително купувачът и/или адвокатът му да се запознае с тези документи преди да поеме каквито и да било договорни ангажименти.

„Една проверка днес може да ви спести хиляди проблеми утре.“

3. Проверка на собствеността

Третото нещо, което купувачите следва да знаят е, че преди сключване на предварителен договор за имота или преди придобиването му, е изключително важно и дори задължително да бъде извършена пълна и подробна проверка относно собствеността на имота и/или строителната документация на сградите, които ще се придобиват. В тази връзка купувачите следва да имат предвид, че ролята на посредниците по сделката е да свържат купувача и продавача и съответно в техните задълженията не се включва задължението да извършват проверки относно собствеността на продаваните обекти. Ето защо купувачите, за да спокойни и сигурни, че имотът, който възнамеряват да купят е с изрядни документи и изяснена собственост, трябва да настояват да им бъдат предоставени всички необходими документи за извършването на такава проверка.

Професионалната проверка и задълбоченото проучване на собствеността, от адвокат, профилиран в областта на вещното право, гарантира по-голяма сигурност за купувачите и значително намалява риска от възникване на спорове, свързани със собствеността на имота, включително и за съдебно отстраняване на купувача от имота поради наличие права на трети лице върху същия /евикция/. Проверката на собствеността преди сключване на предварителен договор, е от изключителна важност и за тези купувачи, които възнамеряват да придобият желаният от тях недвижим имот със средства от ипотечен кредит, доколкото и най-малките проблеми свързани със собствеността на имота могат да доведат до отказ от страна на съответната кредитна институции за предоставяне на ипотечен кредит.

Специално внимание на проблемите, с които могат да се сблъскат купувачите придобиващи недвижими имоти със средства от ипотечен кредит, ще разгледаме в отделна статия, която може да очаквате съвсем скоро.

4. Предварителен договор

Четвъртото нещо, на което купувачите следва да обърнат особено внимание при закупуването на недвижим имот са условията на предварителния договор, който им предстои да сключат. Всеки купувач трябва да подходи към този документ сериозно и с повишено внимание. Този договор представлява нещо повече от бланка, която да откриете в публичното пространство и която формално да подпишете с продавача, преди сключването на окончателния договор за придобиване на имота. Предварителният договор при сделки с недвижими имоти има изключително важно значение, тъй като урежда основните условия на бъдещата продажба и създава правно задължение за страните да сключат окончателен договор, при съответните договорени условия в предварителния договор. Съгласно Закона за задълженията и договорите, ако една от страните откаже да подпише окончателен договор за покупко-продажба, изправната страна може да предяви иск пред съда за обявяване на предварителния договор за окончателен, като в този случай съдебното решение замества нотариалния акт и има същото правно действие за прехвърляне на собствеността върху имота. За да бъде възможно това обаче, предварителният договор трябва да съдържа всички съществени елементи на бъдещата сделка – ясно посочени страни, точно определен предмет на договора (имота), договорена продажна цена и начин на плащането ѝ, както и срокове за прехвърляне на собствеността. При липса на някой от тези основни елементи договорът не може да бъде обявен за окончателен от съда, което значително намалява правната защита на страните. Разбира се всички клаузи на предварителния договор имат съществено значение, тъй като при спор между страните съдът се ръководи от съдържанието на договора, поради което е изключително важно в него ясно и подробно да бъдат уредени сроковете за изпълнение на задълженията на всяка от страните, договорените неустойки при неизпълнение, както и условията и редът за разваляне или прекратяване на договора. Тези клаузи защитават интересите на страните и дават правна яснота какви ще бъдат последиците при неизпълнение или забавяне, което ги прави от изключителна важност при подготовката и подписването на предварителния договор.

Ето защо е важно за купувачите по един предварителен договор да ангажират адвокат с опит в областта на облигационното и вещното право, който да изготви предварителен договор съобразен с условията на конкретната сделка и техните интереси. Професионално подготвения предварителен договор, с внимание към детайла, гарантира, че всички съществени условия ще бъдат ясно и правилно уредени, както и че ще бъдат включени клаузи, които ефективно защитават правата и интересите на купувача, както и такива, които предвиждат до голяма степен възможните рискове и уреждат механизми за защита при неизпълнение. Професионално подготвения предварителен договор гарантира на купувачите по-голяма правна сигурност и съответно намалява риска от бъдещи спорове или настъпването на неблагоприятни последици от неизпълнение на същия.

5. Връщане на цената при разваляне на договор

Петото нещо, на което купувачите следва да обърнат особено внимание при закупуване на недвижим е, че при наличие на права на трети лица върху закупения имот и последващо съдебно отстраняване (евикция) на купувачите, те имат право да търсят от продавача връщане на заплатената продажна цена. В този случай обаче купувачите могат да претендират само сумата, която е посочена като продажна цена в нотариалния акт. В тази връзка е от изключително важно значение за бъдещите купувачи да се запознаят с последиците и рисковете от симулиране на сделката в частта за цената.

Надяваме се тази статия да е интересна и полезна за всички, на които предстои да закупуват недвижим имот. Целта ѝ е да насочи вниманието към някои от най-важните правни аспекти при сделките с имоти и да помогне на бъдещите купувачи да вземат информирани решения, за да защитят своите права и интереси още преди сключването на окончателната сделка.

„Проверете имота преди да подпишете – защитете инвестицията си.“

Развод по време на извънредно положение

адв. Елица Давидкова — Fri, 03 Apr 2020 08:08:38 +0000

Настоящата статия цели да даде отговор на множеството запитвания, които екипът на Адвокатска кантора „Давидкова и Китанова” получава ежедневно, относно възможностите за развод по време на обявеното в страната извънредно положение, като с изложеното ще се постараем да дадем колкото може повече разяснения в тази връзка.

Мога ли да се разведа по време на извънредно положение?

В случай че все още не сте се прочели статията ни относно сроковете и дейността на съдилищата по време на извънредното положение, важно е да знаете, че във връзка с обявеното извънредното положение и разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19), на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт и Решение по протокол № 9 от извънредното заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.03.2020 г., всички граждански дела, които са насрочени за разглеждане в периода от 16.03.2020 г. до 13.04.2020 г., се отлагат, а по подадените в съда документи няма да се образуват нови дела, което най-вероятно ще продължи до края на извънредното положение. Въведени са и няколко изключения от това правило, едно от които е разглеждането на делата за упражняване на родителски права, при това само относно произнасянето на съда по привременните мерки, в случай че е направено изрично искане за постановяването на такива мерки, с които да се регламентират отношенията между родители и деца до приключване на делото с влязло в сила съдебно решение.

Последното означава, че ако желаете да се разведете по взаимно съгласие и имате ненавършили пълнолетие деца, то съгласно изискванията на закона, Вие трябва да сте постигнали не само взаимно и непоколебимо съгласие да се разведете, но е необходимо да сте постигнали съгласие и по въпросите относно упражняването на родителските права спрямо ненанвършилите пълнолетие деца, тяхното местоживеене, режим на лични контакти и издръжка, т. е. по тези въпроси между Вас не трябва да има спор, поради което и не може да става въпрос за постановяване на привременни мерки, а това означава, че дори и да подадете в съда документи за развод по взаимно съгласие, въз основа на тях няма да бъде образувано дело. В този случай делото Ви ще бъде образувано едва след края на извънредното положение и/или тогава, когато работата на съдилищата бъде подновена, ако срокът не съвпада с края на извънредното положение.

Ако не сте постигнали взаимно съгласие за развод, можете да прекратите брака си по-исков ред, като обаче, ако нямате ненавършили пълнолетие деца/дете или ако имате деца, но нямате спор по въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето и отглеждането на децата или ако имате спор, но не сте поискали от съда да постанови привременни мерки, тогава дори и да подадете исковата молба за развод в съда, делото Ви ще бъде образувано едва след края на извънредното положение и/или тогава, когато работата на съдилищата бъде подновена, ако срокът не съвпада с края на извънредното положение.

В случай обаче, че имате родени от брака ненавършили пълнолетие деца/дете и желаете да се разведете по исков ред, когато не можете да постигате съгласие относно упражняването на родителските права, режимът на лични контакти между децата/детето и родителя, който няма да упражнява родителските права, както и относно размера на дължимата месечна издръжка за всяко от децата, можете още с исковата молба за развод, да поискате от съда да постанови привременни мерки относно въпросите свързани с оглеждането и издръжката на децата, които да бъдат изпълнявани докато делото приключи с влявзло в сила решение. В този случай, делото Ви за развод ще бъде образувано, дори и по време на обявеното в страната извънредно положение, като съдът, в кратък период от време, ще насрочи открито съдебно заседание, за произнасяне по искането за определяне на привременните мерки, които да бъдат изпълнявани до приключване на делото с влязло в сила решение.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Какво обаче означава привременни мерки и какви могат да бъдат те?

В Семейния кодекс е предвидена възможност, преди първото по делото съдебно заседание, по искане на някой от родителите, съдът да определи мерки относно това, кой от тях да упражнява родителските права, какъв да бъде режимът на лични контакти между децата/детето и другия родител, какъв да е размерът на издръжката на децата/детето, кой да ползва семейното жилище докато трае делото за развод. Целта на определянето на привременни мерки не е да разреши всички въпроси относно децата/детето, а установяване на временно положение, докато трае процесът, като при определяне на мерките, съдът не разглежда същината на спора, а цели да установи баланс, който да гарантира зачитане правата на всеки от родителите и най-вече да защити интереса на децата, които трябва да осъществяват пълноценен контакт и с двамата си родители, дори и в периода, в който се разглежда делото, докато приключи с влязло в сила решение.

Съдът разглежда производството по определяне на привременни мерки в открито съдебно заседание, като призовава родителите и Дирекция „Социално подпомагане”. По искане на страните, в заседанието по определяне на привременните мерки, могат да бъдат разпитани свидетели, да бъдат изслушани родителите и децата/детето, в случай че са навършили 10 годишна възраст. По искането за определяне на привременни мерки, съдът се произнася с Определение, което не подлежи на обжалване. Същото подлежи единствено на изменение при промяна на обстоятелствата, въз основа на на които то е постановено.

Важно е да се знае, че привременни мерки могат да бъдат постановяявани не само по дела за развод по исков ред, по които се разглеждат и съединени искове за предоставяне упражняването на родителски права, определяне режим на лични контакти и издръжка, а във всички случаи, когато родителите не могат да постигнат съгласие по тези въпроси, включително и когато спорът е между родители, които не са сключили брак и децата им са родени по време на съвместеното им съжителство.

Адвокатите от екипа на Адвокатска кантора „Давидкова и Китанова”, остават на Ваше разположение и по време на извънредното положение, чрез онлайн консултации. Можете да се свържете с нас на посочените в сайта телефони или да зададете Вашите въпроси във формата за безплатни въпроси, поместена на сайта на кантората.

Закупуване на недвижим имот по време на извънредно положение.

адв. Елица Давидкова — Sun, 29 Mar 2020 07:23:08 +0000

Ако въпреки извънредното положение в страната, сте решили да закупите недвижим имот или сте заплатили „стоп депозит” и Ви предстои да сключвате предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, или имате вече сключен предварителен договор и Ви предстои да сключите окончателния договор в нотариална форма считаме, че информацията в настоящата статия относно правната възможност за закупуване на недвижим имот по време на обявеното в страната извънредно положение, би Ви помогнала да вземете информирано решение за вашите бъдещите действия. Ето защо, целта на тази статия е да внесе по-голяма яснота именно относно правните аспекти и възможности за подготовка и/или извършване на сделка за закупуване на недвижим имот по време на обявеното в страната извънредно положение, както и да даде отговор на най-често задаваните въпроси в тази връзка, а именно:

Работят ли нотариусите по време на извънредно положение?
Кои нотариални производства са неотложни?
Мога ли да закупя недвижим имот по време на извънредно положение?
Мога ли да проверя имот за тежести по време на извънредното положение и как?

Работят ли нотариусите по време на извънредно положение?

Във връзка с обявеното на 13.03.2020г. извънредно положение в страната, Народното събрание на Р. България прие ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /обнародван в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г./, с който закон бяха взети редица мерки с оглед ограничаване разпространението на COVID-19, една от които е ограничаване дейността на нотариусите, с цел избягване струпване на повече хора на едно място. С разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от този закон се предвижда ограничаване на нотариалните производства до неотложни такива, при спазване на здравно-хигиенните изисквания като Нотариалната камара се задължава да осигури дежурни нотариуси, именно за да не бъде преустановена нотариалната дейност, когато това е необходимо и неотложно. В изпълнение на предписанията на закона, Нотариалната камара на Република България създаде график на дежурни нотариуси във всички съдебни райони, като актуалния списък за цялата страна можете да намерите тук. От Нотариалната камара препоръчват също, да се извършват предварителни консултации с нотариусите по телефон или имейл, както и записването на час за посещение също да се извършва предварително, с цел избягване струпването на хора в нотариалните кантори.

Кои нотариални производства са неотложни?

Нито в новоприетия закон, нито в Закона за нотариусите и нотариалната дейност има легално определение, което да разяснява кои производства са неотложни, поради което към настоящия момент всеки нотариус сам определя, кое производство счита за неотложно и кое не. Според председателя на Камарата на нотариусите Красимир Анадолиев, неотложни са случаите, в които страните биха претърпели вреди, ако нотариалното удостоверяване не се извърши своевременно, както и ако то не се извърши и в един бъдещ момент има опасност то да не може да бъде извършено. Неотложни са и обстоятелствата от чисто житейски характер, които могат да възникнат – заболяване, нужда от средства, т.е. достъпът до нотариална услуга в тези случаи е неотложен и необходим, тъй като това може да доведе до имуществени и други вреди. Всеки нотариус е автономен да вземе решение кое действие е неотложно и кое не. Цялото интервю с нотариусите Красимир Анадолиев, дадено пред БНТ 1, Сутрешен блок, можете да намерите тук. Ето, защо Ви съветваме, във всеки конкретен случай, да се свържете предварително със съответния дежурен нотариус, във Вашия район, който да прецени дали случаят Ви е неотложен и дали той ще се ангажира да извърши съответното нотариално производство.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Мога ли да закупя недвижим имот по време на извънредно положение?

Ако вече сте подписали предварителен договор и предстои да сключите окончателен договор във формата на нотариален акт, трябва да се обърнете към дежурен нотариус, който да прецени дали Вашият случай може да бъде определен като неотложен, т. е. дали бихте претърпели вреди, ако прехвърлянето на собствеността на недвижимия имот, който възнамерявате да закупите, не бъде извършено именно в този период и ако Вашият случай може да бъде определен като неотложен, можете да поискате от дежурния нотариус по местонахождение на имота Ви, да извърши нотариално удостоверяване на сделката. Не са налице други пречки това да се случи, тъй като Имотния регистър към Агенцията по впиванията продължава да функционира, при спазване на засилени хигиенни-противоепидемични мерки, като е осигурено присъствието на дежурни съдии по вписванията, които да обезпечат своевременното вписване на сделките в регистъра.

Закупуването на недвижим имот е сериозна инвестиция, а по време на извънредно положение – стъпка, която крие различни рискове. Ето, защо екипът на Адвокатска кантора „Давидкова и Китанова” съветва всички, които вече са сключили предварителен договор за закупването на недвижим имот или им предстои сключване на такъв договор, да се консултират с адвокат, с опит в областта на вещното право и сделките с недвижими имоти, който да Ви консултира дали Вашият случай може да бъде определен като „неотложен”, какви вреди бихте претърпели ако не предприемете действия по сключване на предварителен договор, в случай че вече сте поели ангажимент и/или сключване на окончателен договор във формата на нотариален акт по време на обявеното в страната извънредно положение, какви биха били последствията от отказ да бъде сключен такъв предварителен и/или окончателен договор и можете ли да избегнете, или да сведете до минимум негативните за вас последствия, дали предварителния договор, които Ви предстои да сключите, защитава в достатъчна степен вашите права и интереси, какво е важно да бъде предвидено в договора, за да бъдете защитени в максимална степен. Отговор на всички тези, а и на много други въпроси, можете да получите от адвокатите, част от екипът на Адвокатска кантора „Давидкова и Китанова”, които остават на Ваше разположение и по време на извънредното положение, чрез онлайн консултации.

Мога ли да проверя имот за тежести по време на извънредното положение и как?

Една от малкото услуги, за които Агенцията по вписванията не е предвидила възможност да бъде предоставяна по електронен път, е издаването на Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот /познато още като Удостоверение за тежести на имот/. И към настоящия момент, заявлението по чл. 47 от Правилника по вписванията и във връзка с чл. 48 от Правилника по вписвания може да бъде подадено и получено единствено на място, в съответния Имотен регистър към Службата по вписванията, по местонахождение на имота. Сроковете за издаване на Удостоверението за тежести на имот също остават непроменени и както до този момент, удостоверението може да бъде издадено в тридневен или седмодневен срок. Цената за извършване на услугата също остава непроменени, а именно: 30 лв. за издаване на удостоверението в тридневен срок от подаване на заявлението или 10 лв. – в седмодневен срок.

Ако имате някакви неясноти или други въпроси, свързани с покупката на недвижим имот по време на обявеното извънредно положение можете да се свържете с нас чрез формата ни за контакт.

Съдебните дела и сроковете по време на извънредното положение

адв. Катерина Китанова — Fri, 27 Mar 2020 18:15:07 +0000

На 13.03.2020 г. в България беше обявено извънредно положение, заради пандемията от коронавирус /COVID-19/, а много скоро след това беше приет и Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Телевизиите постоянно ни заливат с информация относно мерките, които се предприемат и отлагането на различни срокове. Но работят ли съдилищата? При какви мерки работят? Какво се случва със заведените дела, можете ли да заведете дело и ако да какво? Какви срокове текат по време на извънредното положение? Има толкова много въпроси, а обобщена информация за тях липсва. Всекидневно получаваме обаждания и запитвания от притеснени клиенти, които нямат яснота какво се случва с техните проблеми и дела. Ето защо, адвокатите от екипа на Адвокатска кантора „Давидкова и Китанова” се заехме да отговорим на тези въпроси и да дадем, колкото може повече разяснения по възникналите въпроси и притеснения в тази връзка.

Какво се случва със заведените вече съдебни дела по време на обявеното извънредно положение?

Във връзка с обявеното извънредното положение свързано с разпространението на коронавирусната инфекция (COVID-19), на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт и Решение по протокол № 9 от извънредното заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.03.2020 г., всички граждански дела, които са насрочени за разглеждане в периода от 16.03.2020 г. до 13.04.2020 г., се отлагат, като се отсрочват за определени дати след крайната дата от периода на обявеното извънредно положение, но преди съдебната ваканция за настоящата година /предвидена в периода 15 юли – 1 септември/, с изключение на:

Дела за упражняване на родителски права само относно привременни мерки;
Дела по Закона за защита от домашно насилие, само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита;
Разрешения за теглене на суми от детски влогове;
Делата за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск;
Делата за обезпечаване на доказателства.

За този период също така са отложени и наказателни, търговски и административни дела, от които също има изключения, които са изрично посочени в Решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 15.03.2020 г.

Може ли да се прави справка и/или да се подават и да се получават документи от деловодството на съда по висящо дело?

Едновременно с отлагане на насрочените дела, за периода от 16.03.2020 г. до 13.04.2020 г. във връзка с обявеното извънредно положение в Р. България, в съдилищата са приети и действат нови правила за организацията на работа, които са определени със Заповед на председателите на съответните съдилища. Тези правила обикновено включват режима на достъп на граждани и адвокати до сградата на съответния съд, начина на подаване и на получаване на документи по висящи дела, във връзка със завеждането и воденето на делата, които могат да бъдат гледани, включително и изисквания към страните и участниците по тези дела, задължително да носят маска или други предпазни средства, покриващи носа и устата, ръкавици и при необходимост дори очила. В общия случай, мерките предвиждат подаването на всякакъв вид документи до съдилищата да се извършва по пощата или по електронен път, а справките по дела да се извършват САМО по телефоните, които всеки съд обявява на страницата на своя сайт или по електронен път на обявените на съответния сайт електронни адреси.

Мога ли да заведа дело в периода на извънредното положение?

Могат да се завеждат дела само от вида, изрично посочени в цитираното Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от 15.03.2020 г. Извън тези изрично изброени видове дела, не могат да се завеждат други, поради което, дори и да се подадат документи за завеждане на дело, което не попада сред изключенията, въз основа на тези документи няма да бъдат образувани дела в периода на извънредното положение.

Какво се случва, ако делото Ви е обявено за решаване в едномесечен срок и този срок съвпада с периода на извънредното положение?

В периода на извънредното положение съдиите, ще работят дистанционно по обявените за решаване дела, съобразно вътрешна организация, създадена за това от административните ръководители на съответния съд, като изготвените съдебни актове – Решения и/или Определения, ще се предават и резултатите по тях ще се вписват в срочните книги след отпадане на извънредното положение. Няма да бъдат връчвани вече постановените съдебни актове, които до началото на извънредното положение не са били връчени, тъй като за периода на обявеното извънредно положение се преустановява връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по всички дела, с изключение на делата, обявени в списъка, утвърден от съдийската колегия на ВСС, които ще продължат да се гледат. Призоването на страните се извършва изключително по телефон или електронна поща.

Кои са процесуалните срокове, които спират да текат?

На първо място, сроковете, които спират да текат съгласно цитирания Закон, са разделени в две групи. Едната група срокове, са тези, които спират да текат считано от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение. В тази група се включват всички процесуални срокове по висящите съдебни производства, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда. Като пример за срокове, които спират да текат, могат да се посочат тези, предвидени в процесуалните закони за обжалване на постановени съдебни актове – Решения, Определения, т.е. сроковете за подаване на въззивна и касационна жалба срещу решенията на първоинстанционните и въззивните съдилища, сроковете за частна жалба срещу съответните обжалваеми определения, сроковете за подаване на молба за изменение и/или допълване на решение в частта за разноските, сроковете за обжалване на актове и действията на съдебните изпълнители, сроковете за подаване на отговор на искова молба, подаването на насрещни искове и др. Като обобщение може да се каже, че страните по посочените производства са освободени от задължението за извършване на процесуални действия, считано от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г. до неговата отмяна.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Кои са давностните срокове, които спират да текат?

Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, считано от датата на обявяване на извънредното положение – 13.03.2020 г. до отмяната му, спират да текат „давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;“. Като пример за такива срокове, които влизат в тази група са давностните срокове предвидени в Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, с изтичането на които се погасяват различните видове вземания, като например парични вземанията по различни видове договори, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, каквито например са плащанията за потребление на ток и вода, с уговорката, че давностният срок, с изтичането на който се погасяват тези вземания по Закона за задълженията и договорите, е нещо различно от предвиденото със закона удължаване на сроковете за заплащане на сметките за това потребление в периода на извънредното положение.

Отделно от давностните срокове по ЗЗД, намираме че в тази група срокове, следва да се считат включени и придобивните давностни срокове по Закона за собствеността, тъй като последицата от изтичането на тези придобивни давностни срокове е не само придобиването правото на собственост върху определена вещ, от лицето което се позовава на придобивна давност, но и възникването на задължение за всички останали лица да се съобразяват с придобитото право на собственост и съответно, възможността то да бъде противопосатвено на всеки, който го оспорва. Предвид обаче, че оспорването/установяването на правото на собственост върху недвижим имот е допустимо да бъде осъществено само по съдебен ред и предвид, че за периода на извънредното положение, по входираните в съдилищата книжа не се образуват съдебни дела, то считаме че правата на тези лица, които имат основание и биха могли да заведат дело за оспорване/установяване на право на собственост върху недвижим имот, с което да прекъснат давността, биха били нарушени, ако изтекла в този период придобивна давност може да им бъде противопоставена. Ето защо, намираме че и придобивните давностни срокове уредени в Закона за собствеността, следва да се считат включени в обхвата на сроковете посочени в чл. 3, ат. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

На основание чл. 3, т. 2 от цитирания Закон спират да текат спират и сроковете за обжалване на административните актове, ако от влизането им в сила произтичат неблагоприятни последици за частноправни субекти. Целта на това законодателно решение е да бъдат охранени правата и законните интереси на частноправните субекти, които поради предприетите извънредни мерки за борба с коронавирусната инфекция (COVID-19) във всички сфери на обществения живот, не могат ефективно да упражняват и защитават правата и законните си интереси.

На основание чл. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., се удължават с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, какъвто е например предвидения в чл. 61 от ЗН срок за приемане на наследството по опис и др. Удължава се с един месец от отмяната на извънредното положение и действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение. В отделна разпоредба от същия закон е предвидено, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Какво се случва с образувните изпълнителни дела за принудително събиране на парични вземания?

С разпоредбата на чл. 5 от Закона се предвижда до отмяната на извънредното положение, да бъдат спрени всички обявени от държавните и от частните съдебни изпълнители публични продани и въводи във владение, които след отмяна на извънредното положение ще се насрочват наново, без за това да се дължат нови такси и разноски. Няма да се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, нито запори върху трудови възнаграждения и пенсии, нито обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица. Като изключение, за което тези мерки не важат са превидени изпълнителните дела, образувани за събиране на вземания за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

Тази статия излага накратко и в определена част нормативно предвидените мерки по отношение на някои от сроковете, които касаят висящи дела, както и дела, които предстои да бъдат образувани или за образуването, на които вече са подадени съответните документи, които не са били администрирани от съда до обявяане на извънредното положение на 13 март 2020 г. Предвид особеностите и различните хипотези, за всеки отделен случай, Ви съветваме, да потърси услугите на адвокат, за да бъдете сигурни, че Вашите права и законни интереси ще бъдат защитени. Можете да се свържете с нас на посочените в сайта телефони или да зададете Вашите въпроси във формата за безплатни въпроси, поместена на сайта на кантората.

Запазена част от наследство и възстановяване на накърнена запазена част

адв. Елица Давидкова — Tue, 02 Jan 2018 13:40:53 +0000

Често при нас идват клиенти с въпроса как биха могли да се разпоредят с имуществото си така, че след смъртта им техните наследници да не могат да оспорват разпоредителните сделки, които са извършили. В някои от случаите, някаква причина те искат изцяло да изключат наследниците си от възможността да получат имуществото им или част от имуществото им. Същевременно в знак на благодарност, искат да оставят по-голямата част или цялото си имущество само на някого от наследниците или дори на лице или лица, които не са техни наследници. Въпросите, които възникват в такива случаи, са основно за това какъв вид сделка да изберат, за да бъдат изпълнени намеренията им: дали продажба, дали дарение, дали прехвърляне срещу издръжка и гледане, дали завещание. В тази връзка ние съветваме, когато сделките са между родители и деца, да бъде съобразена действителната им воля и тя да бъде водещата при избора на вида на сделката, като се държи сметка за намеренията на страните и за възможните бъдещи последствия. Едно от тези бъдещи последствия е възможността на наследниците със запазена част от наследството да претендират тази част, ако е накърнена, да бъде възстановена. Във връзка с тази възможност възникват редица въпроси, отговорите, на които ще намерите по-надолу в статията.

Какво е запазена част от наследството?

По повод на този въпрос обикновено възниква друг, а именно: как така „запазена част“, след като в закона за наследството изрично е посочено, че всеки може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество?

Действително точно това пише в закона и съгласно това правило изглежда, че всеки има право без ограничения и както намери за добре, да се разпореди приживе с имуществото, което оставя като наследство. Това обаче, не е точно така, защото в същия този закон е записано също, че “завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците”. Това означава, че всеки човек може приживе чрез завещание или чрез дарение да се разпореди за това кой и колко да получи от неговото имущество – пари, имоти, коли, земи и от всички останали вещи. Същевременно обаче, законът ограничава това право и възможност, като разпорежда, че не може да се завещава или дарява такава част от имуществото, която същият този закон е определил като запазена за определен кръг от наследници – низходящи (деца, внуци, правнуци и т.н.), родители и съпруг. Ето защо, запазената част от наследството е тази част от имуществото на наследодателя, която законът запазва за определен кръг наследници в определен размер, с която част наследодателят не може да се разпорежда по безвъзмезден начин, т. е. чрез завещание или дарение. Наследодателят обаче, има право и без ограничения, приживе да се разпорежда по възмезден начин със своите имоти, т. е. чрез покупко-продажба, чрез договор за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане, замяна. При тези разпореждания, не се накърнява запазената част на наследниците, които имат право на такава, защото срещу правото на собственост, което прехвърля, наследодателя получава нещо равностойно в замяна – обикновено парична сума, което остава в наследствената маса. За това наследниците със запазена част-деца, съпруг, родители не могат да атакуват такива възмездни сделки, освен в случаите, когато с възмездна сделка се прикрива безвъзмездна – например с продажба се прикрива дарение. Все пак, наследодателят има право да се разпорежда с част от имуществото си и по безвъзмезден начин. Тази част от имуществото му се нарича разполагаема част.

Какво е разполагаема част от наследството?

Частта от наследството, която е вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя, с която той може да се разпорежда както на мери за добре, приживе или за след смъртта си – било то чрез дарение или пък чрез завещание. Размерът на разполагаемата част зависи от размера на запазената част. Хипотезите могат да бъдат много и различни, в зависимост от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н.

Кой има право на запазена част, в какъв размер и при какви хипотези?

Право на запазена част от наследството имат само изрично посочените в закона наследници и това са най-близките наследници по закон, т.е. това са членовете на семейство на наследодателя – неговите низходящи – деца, внуци, правнуци и т.н., родители и съпруг. Хипотезите за размера на запазената част са няколко и са изрично посочени в закона. Разпределени са на групи в зависимост от вида и броя на правоимащите наследници.

Кой може да иска и как може да се иска възстановяване на запазена част?

Когато наследодателят, със завещателни разпореждания или дарения, е накърнил запазена част от наследството, законът позволява на наследниците по закон, които имат право на запазена част, призовани са към наследяване и са приели наследството, да искат намаляване на извършените от наследодателя завещателни разпореждания или дарения до размера, който е необходим за възстановяване на запазената им част. Обръщаме внимание, че не всички наследници по закон са призовани към наследяване, затова и не всички имат право да претендират възстановяване на запазена част. Съветваме Ви да потърсите компетентен съвет, за да сте сигурни дали във Вашия случай имате право да претендирате възстановяване на запазена част или не.

Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено по съдебен ред, чрез иск или чрез възражение във висящ процес. Искът може да бъде предявен самостоятелно или в дело за делба на наследство. Това право е наследимо и може да бъде упражнено и от наследниците на този, чиято запазена част е накърнена.

Право на това искане имат и наследниците по заместване, т.е., когато този, който има право на запазена част е починал преди своя наследодател или е недостоен да наследява, се замества от своите низходящи.

Право да предявят искане за възстановяване на запазена част имат и кредиторите на наследника с право на запазена част, когато той не предприема необходимите действия, за да го упражни. Това право кредиторите могат да упражнят вместо наследника със право на запазена част, когато не могат да удовлетворят вземанията си от неговото лично имущество

Възстановяването може да се извърши и чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част, при взаимни отстъпки.

Наследник със запазена част, който е направил отказ от наследство не може да иска възстановяване на запазена част.

Правото да се иска намаляване на завещание и на дарение е лично право. Поради това, намаляването се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане, като от него не могат да се ползват наследници, които не са поискали намаление на завещание или дарение.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Как се извършва възстановяването на накърнена запазена част?

Когато съдът установи, какъв е размерът на запазената част и на разполагаемата част от наследството, както и какъв е размерът на превишаването на разполагаемата част, той постановява възстановяване на запазена част, което се извършва като бъдат намалени извършените завещания и дарения. Редът по който се извършва намалението е определен в закона. Правилото е, че когато са извършени завещания и дарения, първо се намаляват завещанията и след като те се изчерпят, тогава се намаляват даренията, като се започва от последно извършените към първите.

От кого може да се иска възстановяване на запазената част?

Възстановяване на запазена част може да се иска от този, който е облагодетелстван със завещаелни разпореждания и ли с дарение, тогава, когато е получил повече от това, което се съдържа в разполагаемата част от наследството. Това облагодетелствано лице може да бъде друг наследник или лице, което не е наследник. Тази разлика е от значение и законът я подчертава, като поставя различни условия в двете хипотези. Ето защо е ВАЖНО да знаете, че когато искането за възстановяване на запазена част се отправя срещу облагодетелствано лице, което не е наследник, законът изисква като условие за възстановяването, наследникът със запазената част да е приел наследството по опис. Приемането на наследството по опис трябва да бъде заявено в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Необходимо е да знаете, че това правило не се прилага, когато облагодетелстваното лице, което не е наследник по закон е получило универсално завещание (завещано му е цялото движимо и недвижимо имущество или дробна част от него). Това е така, защото в този случай това лице придобива качеството наследник и наследниците, чиято запазена част е накърнена, могат да искат от него възстановяване й и без да са приели наследството по опис.

Възстановяването има действие не само по отношение на облагодетелстваните лица, но и спрямо третите лица, които са придобили имуществото получено от облагодетелствания, срещу когото е постановено намаляване на завещание или дарение. Това означава, че когато облагодетелстваното от завещанието или дарението лице е продало полученото на трето лице, наследникът с възстановената част, при определени в закона условия, може да предяви иск против третото лице купувач за отмяна на отчужденията.

ВАЖНО е да знаете, че в различни хипотези и в определени в закона условия, от облагодетелствания може да се искат и плодовете (рента, наем и др.) от получените имоти.

В какъв срок може да се иска възстановяване на запазена част?

В закона е определен срок за предявяване на иск за намаляване на завещанията и даренията и възстановяване на запазена част. Този срок е 5 години, като за намаляване на даренията започва да тече от откриване на наследството (смъртта на наследодателя), а за завещанията – от момента, в който облагодетелстваното лице упражни своите права по завещанието, т.е. от момента, в който завещанието бъде обявено по предвидения в закона ред. Тази статия излага накратко нормативно предвидените правила и възможности, с които разполагат наследниците със запазена част от наследството, когато тя е накърнена с извършени от наследодателя безвъзмездни сделки. Предвид особеностите и различните хипотези, в които засегнатите наследници могат да упражнят правата си и предвид последиците, които могат да настъпят от упражняването им или от ненавременното и ненадлежното им упражняване, Ви съветваме, когато сте изправени пред такъв казус, независимо дали сте наследник с накърнена запазена част или срещу Вас има предявена претенция за възстановяване на запазена част, да потърси услугите на адвокат по наследствено право, за да бъдете сигурни, че Вашите права и законни интереси ще бъдат защитени.

Дарение

адв. Елица Давидкова — Wed, 27 Dec 2017 08:27:11 +0000

От дългогодишния ни опит сме установили, че клиентите ни предпочитат да разпределят между наследниците си имуществото, което ще оставят след смъртта си като наследство, посредством дарение. Най-честата причина за това е, че не се дължи данък за придобиване на имущество към съответната Община, когато договорът за дарение е сключен между роднини по права линия или съпрузи. А когато дарението се извършва между братя и сестри и техните деца, дължимият данък е по-нисък от този, който се дължи за придобиване на имущество чрез покупко-продажба. Въпреки че дарението изглежда лесен и евтин начин да прехвърлите едно имущество, то крие и редица особености, с които е добре да бъдете запознати. С настоящата статия ще разясним в общи линии какво представлява дарението, каква е изискуемата от закона форма за извършване на дарение, какви са основните рискове при този вид сделка и как може дарението да бъде отменено.

Какво представлява дарението?

Дарението представлява безвъзмездно прехвърляне на собственост от дарителя към надарения, при което имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Характерна особеност при дарението е необходимостта надарения да се съгласи да приеме дареното му. Със сключването на договора за дарение настъпва и неговото действие, а именно дарителят веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното. В това незабавно действие се състои основната разлика между дарението и завещанието, с което също безвъзмездно се прехвърля собственост, но не веднага, а едва след смъртта на завещателя. Друга особеност, която характеризира дарението е, че то не създава за надарения никакви задължения за предоставяне на издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за стореното дарение. Дарението е договор, при който мотивите за сключването му имат правно значение и отпадането на мотивите води до неговата недействителност.

Кои лица могат да бъдат дарители и кои надарени?

Дарител може да бъде само дееспособно физическо или юридическо лице. Физическото лице е дееспособно, когато е навършило 18 години и не е пълно или ограничено запретено. Недееспособните не могат да сключват лично сделки, дори и безвъзмездни. Не могат да даряват от името и за сметка на недееспособните и техните законни представители.

Надарен може да бъде всяко физическо лице или юридическо лице, включително държавата, фондация, кооперация. Когато дарението е в полза на малолетно или пълно запретено лице, приемането на дареното му имущество се извършва от законния му представител, а когато лицето е непълнолетно или ограничено запретено – със съгласието на неговите родители/попечител.

Какво можете да дарявате?

Предмет на дарението могат да бъдат движими и недвижими вещи, вещни права, ценни книги, наследствена съвкупност, вземания и др. Важно е дарителят да е титуляр на правото към момента на извършване на дарението. Законът не допуска дарение на бъдещи права (напр. дарение на имот, който смятате да придобиете, но към момента на дарението не сте негов собственик). Този вид дарение се разглежда като „обещание за дарение” и според Закона за задълженията и договорите такова дарение не произвежда действие.

Каква е изискуемата от закона форма?

Когато се дарява недвижим имот е необходимо договорът за дарение да бъде във формата на нотариален акт, който се извършва от нотариус, в чийто район се намира даряваният недвижим имот. Горното изискване важи и в случаите, когато се дарява наследство, в което се включва недвижим имот. При дарение на движими вещи, законът изисква договорът да бъде писмен, с нотариална заверка на подписите (напр. дарение на МПС). Това е форма за действителност. Въпреки горното, Закона за задълженията и договорите и съдебната практика допуска договорът за дарение да бъде и реален, т.е. да се счита за сключен и чрез реално предаване на вещта. Ценните книжа се даряват във формата, която е предвидена за прехвърлянето им.

Кога едно дарение е нищожно?

На първо място дарението е нищожно, когато мотивът, единствено поради който то е направено, е противен на закона или добрите нрави. Например: Дарявам ти къщата си ако синът ти се ожени за дъщеря ми. На второ място дарението е нищожно, когато е предоставено под условие, тежест или срок, които са невъзможни. На трето място дарението е нищожно, когато се отнася до бъдещо имущество или е направено под прекратителен или отлагателен срок. Например. Ще ти даря колелото си след като напусна работа.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Какви са правата и задълженията на дарителя и надарения?

Дарителят има задължение да предаде дарената вещ, както и да не пречи на надарения да я използва. Тъй като сделката е безвъзмездна, дарителя не отговаря, ако надарения бъде съдебно отстранен от имота. Не отговаря и за недостатъците на подарената вещ. От своя страна надареният трябва да приеме дарението, както и да бъде признателен за направеното му дарение. Липсата на признателност може да се превърне в повод за отмяна на дарението.

Кой и как може да отмени дарение?

По своята правна същност дарението е неотменим акт и дарителят не може да си запазва правото да стори това. Законът обаче предвижда изключения от този принцип, като посочва изчерпателно и конкретно изброени основания при наличието, на които, дарението може да бъде отменено, а именно когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

И трите изброени случая са прояви на непризнателност на надарения към дарителя и затова законът предоставя възможност на дарителя и наследниците му да отменят дарението. Добрите намерения на дарителя са компрометирани, затова и законодателят е предвидил възможност за защита на неговите права и интереси. Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от това право е нищожен.

От натрупания ни опит в тази област на правото сме се убедили, че най-често се пристъпва към отмяна на дарение при отказ от страна на надарения да даде издръжка на дарителя, когато той се нуждае от такава. В съдебната практика е прието, че недаването на издръжка трябва да се прояви в такава тежка и укорима форма, че поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението, т.е. за да се претендира отмяна на дарението поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителя трябва да са налице едновременно няколко предпоставки – нуждите на дарителя от издръжка да са трайни, надареният да е поканен и да има възможност да я дава, но да отказва. В случаите когато надареният почине, а дарителят се нуждае от издръжка, той може да я поиска и от наследници на дарения единствено ако е поканил приживе надарения да му даде издръжка.

Дарението може да бъде отменено или намалено по искане на наследниците (родители, съпруг, деца), чиято запазена част е накърнена с акта на дарението. Може да научите повече за това кои лица, в кои случаи и как могат да възстановят запазената си част от статията ни „Възстановяване на запазена част”.

Много важен момент при отмяната на дарението е, че то има обратно действие, т.е. счита се, че дарение не е било правено и надареният има задължение да върне освен дарената му вещ и всички плодове, с които се е обогатил. Отмяната на дарението не засяга единствено правата, които трети лица са придобили след отчуждаването на дарената вещ. Дарителят не може да иска от тях връщане на вещта. В този случай, единствената възможност на дарителя е да претендира от надарения обезщетение за това, с което се е обогатил.

Дарението е една от най-често използваните форми за прехвърляне на имущество между роднини, но не винаги е най-подходящата правна форма да се стори това. Съветът ни е, преди да пристъпите към уреждане на имуществените отношения с роднините си, да потърсите компетентен съвет, като се консултирате с опитен адвокат в областта на облигационното и наследственото право, за да сте сигурни, че правата и интересите Ви са защитени по най-добрия начин.

Недействителност на завещание

адв. Катерина Китанова — Thu, 21 Dec 2017 08:35:53 +0000

Със завещание Вие можете да се разпореждате с имуществото си за след смъртта си, в полза на определено от Вас лице, безвъзмездно, т. е. без да получавате нещо в замяна. За да има обаче, действие завещанието и да постигне целта си, то трябва да отговаря на предвидените в закона изисквания за действителност на правните сделки изобщо и на специалните изисквания на Закона за наследството за валидността на завещанието. Съществуват две форми на недействителност на завещателния акт – нищожност и унищожаемост.

Кога завещанието е нищожно?

Завещанието преди всичко представлява едностранна сделка и като всяка сделка, за да бъде тя действителна, е необходимо да е извършена в предвидената в закона форма, да не противоречи на добрите нрави и на закона и да не го заобикаля. Конкретно за завещанието, Законът за наследството предвижда, че завещанието е нищожно:

когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
когато при съставянето на завещанието не са спазени изискванията за форма, т. е. когато не са извършени всички предвидени в закона действия от всеки един от участниците в процедурата по съставяне на нотариално завещание или когато не са спазени всички изисквания за съставяне на саморъчно завещание; и
когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави;
когато в завещанието се съдържат условие или тежест, които са невъзможни.

Кога завещанието е унищожаемо?

Унищожаемото завещание, обратно на нищожното, притежава всички елементи, които законът изисква за неговата действителност, но е засегнато от някакъв порок, който да дава основание на заинтересованото лице да иска то да бъде унищожено. Такъв порок е налице когато:

когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава;
когато е направено поради грешка, насилие или измама.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Какви са последиците от нищожното и от унищожаемото завещание?

Когато завещанието е нищожно, то не произвежда действие и лицето, в чиято полза е направено, не може да придобие по завещание имуществото на завещателя. По тази причина не е необходимо да се прогласява нищожността на завещанието от съда в отделен исков процес. Възможно е, когато по дадено дело се представи завещание, което е нищожно, съдът да се произнесе по този въпрос в същото дело. Няма пречка обаче, спор относно нищожността на завещание, да бъде разгледан по исков ред. За този иск давност не тече.

Когато завещанието е унищожаемо, то може да произведе действие, защото отговаря на законовите изисквания за действителност, но има порок, който го прави недействително, поради което, за да бъде осуетено неговото действие, то може да бъде унищожено по съдебен ред. Искането за унищожение на завещанието може да се предяви от всяко лице, което има интерес, чрез иск пред компетентния съд или чрез възражение по вече предявен иск за неговото изпълнение. Искът за унищожение на завещанието се погасява с три годишна давност, която тече от узнаването за причината за унищожаемостта, но във всички случаи – не по-късно от 10 години, считано от откриване на наследството (датата на смъртта на наследодателя). За искането за унищожение на завещанието, когато се прави с възражение по вече предявен иск, за изпълнение на завещанието давност не тече. До произнасянето на съда по унищожението, завещанието има действие. Когато съдът постанови неговото унищожение, това действие отпада с обратна сила и всички последици настъпили от него се отстраняват, като се счита че то изобщо не е било извършвано. По тази причина всичко, което е получено във връзка със завещанието, включително от трети лица, трябва да бъде върнато в наследствената маса и да бъде разпределено между наследниците.

Какво е отменяване на завещанието?

Отменимостта на завещанието е негово съществено качество, от което дори завещателят не може да се откаже. Това е така, защото завещанието изразява последната воля на завещателя и той до деня на смъртта си, по всяко време, при промяна на волята си има право, да отмени съставеното завещание и да остави имуществото си на наследниците по закон, или да се разпореди с ново завещание. Отмяната може да бъде извършена по всяко време, защото завещанието не поражда действие в момента на съставянето му, а едва при откриване на наследството.

Как се извършва отменяването на завещанието?

Отмяната на завещание, както и самото завещание, също е формален акт и за извършването му важат също толкова строги изисквания за форма, колкото и за извършване на завещанието. Законът изисква отмяната да е извършена с ново завещание, с нотариален акт, или с последващо завещание, в което се съдържат разпореждания, несъвместими със старите. Когато завещателят се е разпоредил с конкретно определена вещ, той може да отмени завещанието и чрез отчуждаване (например продажба) на вещта.

Тази статия представлява кратко изложение на нормативно предвидените изисквания и възможности във връзка с недействителността на завещанието и отменяването му от завещателя. Предвид строгите изисквания за форма на завещанието и неблагоприятните последици, които могат да настъпят, ако те не бъдат спазени, съветваме всеки, който желае да завещае имуществото си, да потърси услугите на опитен адвокат, за да бъдете сигурни, че всички изисквания на закона ще бъдат спазени и Вашето завещание ще изпълни своята цел.

Завещание

адв. Елица Давидкова — Mon, 18 Dec 2017 11:03:30 +0000

Често в живота се случва така, че най-близките Ви хора са не наследниците Ви по закон, а трети лица или други близки роднини, който ежедневно се грижат за Вас, които са неизменна част от живота Ви и желаете след смъртта Ви те да наследят част или цялото Ви имущество. За да бъде Вашата воля чута и изпълнена, законът Ви предоставя възможност, приживе да определите кой и каква част от имуществото Ви да наследи, без значение дали тези лица са ваши законни наследници, или не. Това може да бъде сторено чрез изготвянето на завещание, където да е отразена Вашата последна воля. В няколко поредни статии, Адвокатска кантора “Давидкова и Китанова” ще даде отговор на най-често задаваните въпроси свързани с формите на завещанието, изготвянето, съхраняването и обявяването му, неговата отмяна и недействителност.

По своята същност, завещанието е личен и едностранен акт, който съдържа изразената приживе воля на завещателя. С него завещателят, безвъзмездно (без да получава нещо в замяна), се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. Този акт може да бъде извършен само и единствено лично от завещателя, т.е. той не може да бъде представляван от пълномощник, настойник или друго лице, което да бъде изразител на волята му. Завещателят има право да се разпорежда с цялото си имущество като не накърнява запазените части на наследниците си по закон. В случай, че завещателните разпореждания нарушават правата на законните наследници, всеки от тях има право да поиска възстановяване на запазена част по съдебен ред.

Кой има право да завещава?

За да бъде едно лице способно да извърши завещание, т.е. да може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си, то трябва да бъде дееспособно към момента на извършване на завещанието. Дееспособно е това лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. Не е пречка да завещава и лице, което има физически недостатъци, например глухо, сляпо, няма, глухонямо.

Кой има право да наследява по завещание и кой не?

По принцип всички юридически и физически лица и държавата могат да наследяват по завещание, включително и лицата, които са заченати, както и които са родени способни да живеят към момента на откриване на наследството, т.e. към момента на смъртта на наследодателя. Завещанието може да бъде извършено в полза както на наследници по закон, така и на други лица. Законът за наследството изключва от кръга на наследниците лицата „недостойни да наследяват“. По смисъла на закона, недостоен е този, който а) умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано; б) който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена; в) който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание. Единствената възможност недостоен да наследява е, ако наследодателят го е признал изрично за достоен с акт с нотариално заверено съдържание или чрез завещание, в което изрично го е признал за достоен. Когато обаче завещателят се е разпоредил в полза на недостойния, като е знаел причината за недостойнството, без изрично да го е признал за достоен, недостойният наследява само в границите на завещанието.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Как мога да направя завещание?

Законът предвижда две форми на завещанието – саморъчно завещание и нотариално завещание. Спазването на предвидената в закона форма на завещанието е гаранция, че волята на завещателя ще бъде изпълнена след смъртта му.

Саморъчно завещание

В по-голямата част от случаите, клиентите ни избират да извършат саморъчно завещание, не само защото е по-евтиният вариант, а и защото е по-лесен и по-бърз от извършването на нотариалното завещание. Независимо от това обаче, както за нотариалното, така и за саморъчното завещание законът поставя задължителни изисквания, които, ако не са спазени завещанието ще бъде недействително. Изискванията на закона са саморъчното завещание да бъде написано лично (ръкописно) от завещателя, да бъде датирано и подписано. След като бъде изготвено, то може да бъде съхранявано лично от завещателя, от трето лице, избрано от завещателя или да бъде оставено за пазене при нотариус. Когато завещанието бъде оставено за съхраняване при нотариус, той съставя протокол, който се подписва от лицето оставило завещанието (може да е завещателят или трето лице) и от нотариуса. Протоколът се завежда в специален регистър. Всички моряци, които искат да оставят завещание по време на плаване, могат да сторят това и да предадат завещанието за съхранение при капитана, който е задължен да го предаде на български нотариус или консул при първа възможност.

Нотариално завещание

Нотариалното завещание може да бъде извършено от всеки нотариус (независимо от района му на действие) или от съдия по вписванията към Районния съд (в по-малките градове, където няма нотариус). Нотариалното завещание може да бъде извършен не само в кантората на нотариуса, но и на всяко друго място, където се намира завещателя. Процедурата по извършване на нотариалното завещание включва изрично описани в закона действия. Задължително е да бъде то да бъде извършено в присъствието на двама свидетели и да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса. В случаите когато завещателя не може да се подпише (най-често поради напредване на възрастта или тежко заболяване) или е глух, ням, сляп или глухоням, неграмотен законът предвижда определен ред, по които да се удостовери волята му.

Обявяване на саморъчно и нотариално завещание

За да може завещанието да произведе действие и да изпълни целта си то трябва да бъде обявено.

Всяко заинтересовано лице, при спазване на определена в закона процедура, може да поиска да бъде обявено (отворено) нотариалното завещание или саморъчното завещание, оставено за пазене при нотариус. Ако оставеното завещание не бъде потърсено и нотариусът узнае, че завещателят е починал, той може да покани наследниците да поискат завещанието да бъде отворено. Когато завещанието е било съхранявано от завещателя или от друго лице, роднините открили завещанието или третото лице, при което то се съхранява, са задължени незабавно да го обявят пред нотариус, след като са узнали за смъртта на завещателя. В случаите, когато лицето у когото е завещанието не го представи за обявяване, заинтересуваните лица могат да предявят иск пред съответния Районен съд, койот да задължи лицето да го представи за обявяване.

ВАЖНО е всеки, в чиято полза е оставено завещание да знае, че той има право да приеме завещаното или не. Когато е завещано цялото имущество или дробна част от него, към облагодетелстваното лице преминава, както актива (цялото налично към момента на смъртта движимо и недвижимо имуществото на завещателя) така и пасива (дълговете на завещателя) на цялото наследство. Когато са завещани конкретно определени вещи от имуществото на завещателя, облагодетелстваният получава само завещаното, без да носи отговорност за задълженията на завещателя. Друга особеност при завещанията е това, че ако облагодетелстваното със завещанието лице почине преди завещателя или е недостойно, или се откаже от завещанието, то не може да бъде заместено от низходящите си, т.е. децата му не могат да получат завещаното, а само друго изрично посочено от завещателя лице.

Права на пътниците при въздушен превоз

адв. Катерина Китанова — Tue, 12 Dec 2017 12:02:45 +0000

През последните години все повече българи предприемат пътувания до различни точки на света. Поводите за тези пътувания са различни: образование, по работа, на почивка, на гости при близки или приятели, на екскурзии или по други поводи. Предвид забързаното ни ежедневния, най-предпочитаният транспорт е и ще бъде въздушният, както за далечни, така и на не толкова далечни разстояния. А от както на пазара оперират и добре познатите ни нискотарифни компании, пътуването със самолет може да бъде и най-евтиният за пътниците транспорт. Често обаче, се случва пътуването със самолет да не е толкова бързо и да ни създаде редица неприятности и неудобства. Обичайните причини за това са закъснели или отменени полети или защото са ни отказали достъп до борда поради така нареченият „овърбукинк“ или продажбата на едно и също място в самолета на няколко лица. В такива случаи пътниците, имат право да получат обезщетение от превозвача за причинените им неудобства.

Защитата на правата на пътниците във въздушния транспорт и реда, по който тя се търси, е уредена и се гарантира с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Всеки гражданин на съюза има правото да се позове директно на неговите разпоредби и да търси защита на нарушените си права.

За кого се прилага Регламент № 261/2004?

Регламент 261/2004 е част от законодателството на ЕС и намира приложение по отношение на въздушното пространство на ЕС. Приложното му поле засяга всички въздушни превозвачи от ЕС, и обхваща всички полети, пристигащи или излитащи от държави-членки. Пътниците могат да се ползват от правата и защитата по Регламента по отношение на полети, заминаващи от летища, намиращи се на територията на държави-членки, без значение дали въздушният превозвач е от държава членка на ЕС, или не. Могат да се ползват от правата и защитата по Регламента и пътниците на полети заминаващи от летище извън ЕС, до летище, разположено на територията на държава-членка, освен ако те вече не са получили облаги и помощ или обезщетение в третата държава и ако превозвачът на съответния полет е превозвач от ЕС. За да се ползват от правата предвидени в Регламента, е необходимо пътниците да имат потвърдена резервация за съответния полет и да се представят на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, но не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Регламентът се прилага и когато пътниците са прехвърлени от превозвача или туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от причината.

В кои случаи се прилага регламентът?

Регламентът съдържа правила в защита на пътниците в случаите на отказан достъп на борда, отмяна на полета и закъснение.

Какви права има пътникът при отказан достъп на борда?

Когато против волята на пътника му е отказан достъп на борда, той има право на парично обезщетение има право да избере дали да му бъде възстановена цената на билетите в цялост или в съответния предвиден процент или да бъде премаршрутирано неговото пътуване до краен пункт на пристигане или повторна резервация за по-късна дата. Пътникът има право и на грижа, а именно да му бъдат предложени безплатно храна и напитки според времето за изчакване, да му бъде предложено безплатно настаняване в хотел, когато се налага престой за една или повече нощи, да му бъде предложен безплатен превоз от летището до мястото на настаняване, да му бъдат предложени две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения. На пътниците с намалена подвижност и придружаващите ги лица и на деца без придружители се полага специално внимание при предоставяне на гореописаните грижи.

Какви права имат пътниците при отмяна на полет?

При отмяната на полет, както и при отказ за достъп на борда, пътниците имат право на избор измежду възможностите за възстановяване стойността на билетите в цялост или в съответния предвиден процент, премаршрутиране или връщане (обратен полет), както и право на грижа (като при отказан достъп на борда). В случаите на отмяна на полет, ако пътникът не е бил информиран за отмяната достатъчно рано, той има право на обезщетение. Регламентът предвижда редица хипотези, при които превозвачът не дължи обезщетение като най-честата е настъпването на извънредни обстоятелства.

Право на информация

Въздушният превозвач е длъжен да предоставя пълна информация на пътниците за техните права, включително и за възможността им да получат обезщетение.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Кога е налице закъснение на полета?

Закъснение по смисъла на Регламента е на лице, когато даден полет не излети или не пристигне по разписание като правата на пътниците, които възникват при закъснение на полета са поставени в зависимост от времето на закъснението и разстоянието на полета. Съгласно Регламента, за закъснение на полет, за пътниците възниква право на грижа в следните случаи:

– при полети до 1500 км, времето за излитане по разписание се удължи за повече от два часа или

-при всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и при всички други полети между 1 500 и 3 500 километра времето за излитане по разписание се удължи за три или повече часа

– при всички останали полети времето за излитане по разписание се удължи за четири часа или повече

Какви права имат пътниците при закъснение на полет при излитане?

При закъснение на полета при излитане пътниците, които са засегнати от това закъснение, имат право на грижа, на възстановяване на стойността на билетите, както и на обратен полет.

Какви права имат пътниците при закъснение на полета при пристигане?

При голямо закъснение на полета, пътниците имат право на обезщетение, размерът на което зависи от продължителността на закъснението и разстоянието на полета. Според съдебната практика, закъснение с най-малко три часа при пристигане поражда същите права по отношение на обезщетяването като при отмяна на полет, тъй като по отношение на големите закъснения, пътниците, включително тези, чийто полет е закъснял, могат да претърпят сходно неудобство като пътниците, чийто полет е отменен, състоящо се в загуба на време, а целта на обезщетението е да компенсира загуба на време от поне три часа. Обезщетение за закъснение при пристигане, се дължи и когато пътник приеме полет до летище, предложено като алтернатива на летището по първоначална резервация. ВАЖНО е да се знае, че обезщетение се дължи на всеки пътник. Например, когато пътуват майка и дете (над две години), за което е закупено билет, обезщетението се дължи и на двамата пътника.

Какъв е размерът на обезщетението, който Ви се полага?

Съгласно член 7 от Регламента, пътниците получават обезщетение възлизащо на:

– 250 EUR за всички полети до 1 500 километра;

– 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра;

– 600 EUR за всички полети, непопадащи в предходните хипотези

Регламентът посочва методика, по която може да се изчисли разстоянието на полета. ВАЖНО е да знаете, че при изчисляването се взема в предвид разстоянието от началната до крайната точка независимо от броя на спирките или прикачванията.

Кога авиокомпанията не дължи обезщетение?

Съгласно Регламента, въздушният превозвач е освободен от плащането на обезщетение в случай на отмяна или закъснение при пристигане, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Регламентът препраща към Конвенцията от Монреал, където се посочва какво представляват „извънредни обстоятелства”. Такива обстоятелства могат да възникнат най-често в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на полета, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Едно извънредно обстоятелство може да доведе и до повече от една отмяна или закъснение при крайния пункт на пристигане, както в случая с решение за управление на въздушния трафик. Не всички „извънредни обстоятелства” обаче могат да бъдат разглеждани като причини за освобождаване от задължението за заплащане на обезщетение, затова и всяко такова обстоятелство следва да бъде подложено на оценка във всеки отделен случай.

ВАЖНО е пътниците да знаят, че дори да е настъпило „извънредно обстоятелство” по време на полета им, това не освобождава автоматично превозвача им от заплащане на дължимото им обезщетение. Според съдебната практика, когато една част от закъснението на полета се дължи на настъпването на „извънредно обстоятелство”, но останалата част не попада в тази категория и е настъпило по други причини, времето на закъснението настъпило поради „извънредно обстоятелство” трябва да се извади от общата продължителност на закъснението на полета, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по Регламент.

В случай че имате проблеми с избраната от Вас авиокомпания, колебаете се какви са правата Ви, имате ли право на обезщетение и в какъв размер, опитни адвокати от Адвокатска кантора „Давидкова и Китанова” могат да Ви окажат професионална помощ и да дадат отговор на въпросите Ви. Не се отказвайте от полагащите Ви се средства. Причинените Ви неудобства трябва да бъдат обезщетени!

Съдебна делба

адв. Катерина Китанова — Thu, 07 Dec 2017 12:08:32 +0000

Често се случва, между съсобствениците на една вещ, например между бивши съпрузи или между сънаследници, които по силата на наследяването имат общо имущество или между лица, които по собствено желание са придобили заедно една вещ, да се появят разногласия по всички или по някои от въпросите, които касаят ползването, управлението или разпределянето на разходите, необходими за поддържането и/или за подобряването на общата вещ. Много е вероятно тези разногласия с времето да се изострят и дори да се превърнат в конфликти, така, че да не е възможно съсобствениците доброволно да постигнат съгласие относно стопанисването и ползването на общото имущество и това да се превърне в опасност, то да бъде занемарено и обезценено и да престане да дава ползите, които е в състояние да дава. Едно такова положение неминуемо ще доведе до увреждане интересите на всички съсобственици. Ето защо, в закона е уредена възможност, когато дори само един от съсобствениците желае, той да може по всяко време, независимо от размера на своя дял в съсобствеността, да поиска делба на общата вещ, като същевременно останалите съсобственици не могат да се противопоставят на извършването на делбата, защото правото да иска делба на общата вещ принадлежи на всеки съсобственик срещу останалите участници в съсобствеността.

Съдебната делба е особено исково производство

Когато съсобствениците/сънаследниците не могат да постигнат съгласие за извършване на доброволна делба, всеки един от тях, по всяко време, има право да подаде писмена искова молба до съответния районен съд за извършване на делба по съдебен ред, като правото на този иск не се погасява по давност.

В молбата до съда, е необходимо ясно и точно да бъдат индивидуализирани страните (съсобствениците), предмета (вещите, които ще се делят) и основанието на иска. От изключителна важност е да се посочи и опише изрично и конкретно имуществото, което се иска да бъде поделено, както и да се приложат доказателства, които да индивидуализират това имущество и от които да е видно кои точно са съсобствениците и какъв е делът, който всеки един от тях притежава, както и доказателства от които да е видно основанието, на което е възникнала съсобствеността (дали от наследство, дали от сделка или др). Индивидуализацията на страните и имуществата, чиято делба се иска, е необходима, за да може това да бъде отразено в решението по допускане на делбата. Когато съдебната делба се извършва между сънаследници, съгласно процесуалния закон (чл. 341 ГПК), към исковата молба задължително се прилага удостоверението за наследници, от което да е видно кога е починал наследодателя и кои са неговите наследници. Изискванията по отношение индивидуализирането на движимите вещи и недвижимите имоти в Исковата молба са от значение за нейната редовност и е необходимо те да бъдат съобразени и спазени. В противен случай исковата молба ще бъде нередовна и ще бъде оставена от съда без движение, а ако нередовността не бъде отстранена в срок, исковата молба се връща и делото се прекратява. Когато Исковата молба за делба отговаря на изискванията за редовност или е приведена в съответствие с тези изисквания, тя подлежи на вписване в Служба по вписванията, за което се заплаща държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Таксата е 0.01% от стойността на имотите посочена в Удостоверението за данъчна оценка.

В съдебната делба задължително участват всички съсобственици

Делбеният процес е специфично съдебно производство, защото предмет на предявения иск от страната-ищец е съсобствеността на конкретна движима или недвижима вещ. Целта на делбата е да бъде ликвидирана съсобствеността и да бъде превърната в индивидуална собственост. Ето защо участието на всички съсобственици е задължително, защото дори само един от тях да не участва в делбата тя ще бъде нищожна. По тази причина съдът следи служебно за правилното конституиране на страните, т. е. за участието на всички съсобственици/сънаследници. Важно е да се знае, че когато се иска делба на наследствено имущество, в съдебната практика се приема, че с предявяването на иска за делба наследникът приема наследството.

Съдебното производство за делба протича в две фази

Въз основа на подадената в съда искова молба се образува дело за делба. То протича в две самостоятелни и последователни фази. В първата фаза съдът установява дали действително съществува състояние на съсобственост, между кои лица и какви са техните права върху съсобствената вещ, т.е. за кои имоти, между кои лица и при какви квоти ще се извършва делбата. В тази фаза на делбата могат да се правят възражения, както и да се предявяват искове за установяване на различни факти и обстоятелства свързани с правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Например, когато със съдебната делба се делят сънаследствени имоти, е възможно да бъдат разглеждани оспорвания на произхода от наследодателя, оспорвания на осиновявания, на завещания. Могат да се разглеждат спорове за собственост и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, може да се иска установяване на недостойнството на някоя от страните да наследява, да се установява придобиването на собствеността по давност, истинността на писмени документи и др. Когато тези спорове бъдат решени и бъдат окончателно установени страните, имотите и квотите на всеки от съделителите, съдът постановява решение, с което допуска делбата. Това решение подлежи на самостоятелно обжалване пред въззивния и касационния съд. След като влезе в сила обаче, то се ползва с т. нар. сила на пресъдено нещо, което означава, че въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки съделител в съсобствеността не могат да бъдат пререшавани, т. е. нова делба между същите страни, за същите имоти и на същото основание е недопустима. Отделно от това, непредявените претенции и неупражнените права в първата фаза на делбата, не могат да бъдат предявени и упражнени във втората фаза на делбения процес. В делбеното производство съдът, по искане на някоя от страните може, да постанови като привременна мярка, докато трае делото, кой от съделителите кои от делбените имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването.

Доверете се на нашия опит!

Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!

Във втората фаза на делбата се извършва реалното и окончателно разделяне на общите вещи, между съсобствениците и съобразно дяловете им в съсобствената вещ, така, както са установени с решението постановено в първата фаза. Способите за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са определени в закона. Те са четири на брой: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези, предвидени в закона; теглене на жребий; разпределение на дяловете в натура и извършване на публична продан. Принципът е, че при извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по възможност реален дял в натура от съсобствените имоти. Това обаче, ще бъде възможно ако всички имоти са реално поделяеми и/или от тях могат да се обособят реални самостоятелни обекти. Този принцип се прилага дори, когато имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото законът изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. За да се установи дали е възможно всеки от съделителите да получи реален дял в натура, съдът служебно назначава съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор дали имотите предмет на делбата са реално поделяеми, както и да определи тяхната средната пазарна цена. От заключението по експертизата се изяснява също, колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, което е от значение за това кой от способите за прекратяване на съсобствеността ще бъде приложен. Действителната (пазарна) оценка на имотите и тази на дяловете на съделителите са от значение и за определяне на държавните такси. Когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички съделители поради това, че имотът не може да се подели, същият се изнася на публична продан. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Страните в делбата също могат да участват при наддаването в публичната продан.

Претенции, които могат да се предявяват във втората фаза на делбата

Първото съдебно заседание от втората фаза на делбата е от изключително важно значение. Това е така, защото в това съдебно заседание съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. Ако някой от съделителите има право да претендира да му бъде възложено неподеляемо жилище по реда на някоя от посочените в закона хипотези, т. е. жилище, което не може да бъде поделено, да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари, той може да предяви тази претенция само и не по-късно от първото съдебно заседание във втората фаза на делбата. Ако този срок не бъде спазен и претенцията за възлагане на неподеляемо жилище бъде предявена след предвидения в закона срок, съдът не я приема за разглеждане.

Същото се отнася и за претенциите по сметките, които всеки от съделителите може да предяви срещу останалите участници в делбеното производство. Първото съдебно заседание е крайният срок, в който те могат да бъдат внесени в съда. Претенциите по сметките представляват искания за присъждане на вземания, които съделителите имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, които са свързани с управлението, стопанисването и използването на делбените имоти или с наследяването. Вземания свързани с делбеното имущество са тези за разходи извършени за необходимите разноски за общите вещи, разходите за подобрения, разходите за гледане на наследотаеля, когато се дели наследстено имущество, вземания свързани с претенции за събрани доходи от общото имущество, с претенция за лишаване от ползване по чл. 31, ал.2, позната още като претенция за наем срещу ползвашия съсобственик, вземания за платени задължения. С уреждането на сметките в делбеното производство, съделителите ликвидират помежду си всички свързани с делбата въпроси. Сумите, които се докажат като вземания свързани с общото имущество предмет на делбата, се вземат предвид при определяне стойността на дяловете и уравняването им.

Съдебна спогодба в производството за извършване на съдебна делба

Във всяко положение на делото за делба, докато не са разпределени дяловете между съделителите, може да бъде сключена съдебна спогодба, т.е. това е възможно да се направи както в първата, така и във втората фаза на делбеното производство. Със спогодбата, страните се съгласяват, в дял на всеки от съделителите да се постави отделен имот или единственият имот да се постави в дял на един от съделителите, а на останалите да се заплати парично уравнение. Необходимо е също, в спогодбата страните да са уговорили начина, по който ще се извърши уравняването на дяловете. Съдебната спогодба се възпроизвежда в съдебен протокол и се одобрява от съда, който задължително следи, дали правото на собственост принадлежи на съделителите и дали участвуват всички съсобственици. Протоколът в който е обективирана съдебната спогодба се подписва от съда и от страните и подлежи на вписване в Служба по вписванията. Когато между страните се сключи съдебна спогодба държавната такса дължима от всеки от съделителите се определя в размер на 2%, вместо 4 %, от стойността на дела на всеки един от съсобствениците.

Разноски в делбения процес

Разноските, които се дължат в делбения процес включват държавна такса, заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Въпросът за разноските се разрешава във втората фаза на делбата като принципът съгласно чл. 355 от ГПК е разноските да се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а адвокатските възнаграждения заплатени от страните – да останат в тежест на всяка една от тях, така както са били направени., т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство остават за сметка на страните. Между всички съделители, съобразно дела им, следва да бъдат разпределени и разходите по издаване на скица с оглед индивидуализация на недвижимия имот и по вписване на исковата молба. Разноските обаче, включително и за адвокатско възнаграждение, които са свързани с исковете за оспорване и установяване на спорни обстоятелства и тези свързани с уреждането на сметките, се присъждат по общите правила, т. е. те се присъждат на този чиито претенции са уважени от съда. Когато по делото е бил назначен особен представител на съделител – ответник по исковата молба за делба, който не е намерен на своя постоянен или настоящ адрес, с решението по извършване на делбата, съдът следва да присъди в полза на ищеца и разноските сторени за назначаване на особения представител.

Това е накратко и в общи линии уредбата на съдебната делба, която е едно сложно и продължително съдебно производство. В случай че сте страна в такъв процес или пък желаете да инициирате дело за съдебна делба, за да бъдат защитени Вашите законни права и интереси, Вие ще се нуждаете от специализирани знания и квалифицирана помощ.