Със завещание Вие можете да се разпореждате с имуществото си за след смъртта си, в полза на определено от Вас лице, безвъзмездно, т. е. без да получавате нещо в замяна. За да има обаче, действие завещанието и да постигне целта си, то трябва да отговаря на предвидените в закона изисквания за действителност на правните сделки изобщо и на специалните изисквания на Закона за наследството за валидността на завещанието. Съществуват две форми на недействителност на завещателния акт – нищожност и унищожаемост.
Кога завещанието е нищожно?
Завещанието преди всичко представлява едностранна сделка и като всяка сделка, за да бъде тя действителна, е необходимо да е извършена в предвидената в закона форма, да не противоречи на добрите нрави и на закона и да не го заобикаля. Конкретно за завещанието, Законът за наследството предвижда, че завещанието е нищожно:
- когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание;
- когато при съставянето на завещанието не са спазени изискванията за форма, т. е. когато не са извършени всички предвидени в закона действия от всеки един от участниците в процедурата по съставяне на нотариално завещание или когато не са спазени всички изисквания за съставяне на саморъчно завещание; и
- когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави;
- когато в завещанието се съдържат условие или тежест, които са невъзможни.
Доверете се на нашия опит!
Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!
Какви са последиците от нищожното и от унищожаемото завещание?
Когато завещанието е нищожно, то не произвежда действие и лицето, в чиято полза е направено, не може да придобие по завещание имуществото на завещателя. По тази причина не е необходимо да се прогласява нищожността на завещанието от съда в отделен исков процес. Възможно е, когато по дадено дело се представи завещание, което е нищожно, съдът да се произнесе по този въпрос в същото дело. Няма пречка обаче, спор относно нищожността на завещание, да бъде разгледан по исков ред. За този иск давност не тече.
Когато завещанието е унищожаемо, то може да произведе действие, защото отговаря на законовите изисквания за действителност, но има порок, който го прави недействително, поради което, за да бъде осуетено неговото действие, то може да бъде унищожено по съдебен ред. Искането за унищожение на завещанието може да се предяви от всяко лице, което има интерес, чрез иск пред компетентния съд или чрез възражение по вече предявен иск за неговото изпълнение. Искът за унищожение на завещанието се погасява с три годишна давност, която тече от узнаването за причината за унищожаемостта, но във всички случаи – не по-късно от 10 години, считано от откриване на наследството (датата на смъртта на наследодателя). За искането за унищожение на завещанието, когато се прави с възражение по вече предявен иск, за изпълнение на завещанието давност не тече. До произнасянето на съда по унищожението, завещанието има действие. Когато съдът постанови неговото унищожение, това действие отпада с обратна сила и всички последици настъпили от него се отстраняват, като се счита че то изобщо не е било извършвано. По тази причина всичко, което е получено във връзка със завещанието, включително от трети лица, трябва да бъде върнато в наследствената маса и да бъде разпределено между наследниците.
Какво е отменяване на завещанието?
Отменимостта на завещанието е негово съществено качество, от което дори завещателят не може да се откаже. Това е така, защото завещанието изразява последната воля на завещателя и той до деня на смъртта си, по всяко време, при промяна на волята си има право, да отмени съставеното завещание и да остави имуществото си на наследниците по закон, или да се разпореди с ново завещание. Отмяната може да бъде извършена по всяко време, защото завещанието не поражда действие в момента на съставянето му, а едва при откриване на наследството.
Как се извършва отменяването на завещанието?
Отмяната на завещание, както и самото завещание, също е формален акт и за извършването му важат също толкова строги изисквания за форма, колкото и за извършване на завещанието. Законът изисква отмяната да е извършена с ново завещание, с нотариален акт, или с последващо завещание, в което се съдържат разпореждания, несъвместими със старите. Когато завещателят се е разпоредил с конкретно определена вещ, той може да отмени завещанието и чрез отчуждаване (например продажба) на вещта.
Тази статия представлява кратко изложение на нормативно предвидените изисквания и възможности във връзка с недействителността на завещанието и отменяването му от завещателя. Предвид строгите изисквания за форма на завещанието и неблагоприятните последици, които могат да настъпят, ако те не бъдат спазени, съветваме всеки, който желае да завещае имуществото си, да потърси услугите на опитен адвокат, за да бъдете сигурни, че всички изисквания на закона ще бъдат спазени и Вашето завещание ще изпълни своята цел.