Съсобственост между две или повече лица можа да възникне при настъпването на различни обстоятелства като наследяване, развод между съпрузи, когато имуществото което притежават е придобито по време на брака им, закупуване на имот от две или повече лица, възстановяване на собствеността върху наследствен имот и др. Съсобственост може да възникне както върху движими, така и върху недвижими вещи и ограничени вещни права. Законът предоставя възможност на всеки от съсобствениците, по всяко време да поиска делба на имота, притежаван във съсобственост или общата движима вещ (искът за делба не се погасява по давност), независимо как е възникнала съсобствеността, нито какъв е размерът на дела на този, който иска да се извърши делбата. Нещо повече, въпреки наличието на противна уговорка, делба може да бъде извършена.
Най-евтиният, бърз и лесен начин да бъде прекратена възникналата съсобственост е чрез сключването на Договор за доброволна делба. В случаите, когато съсобствениците не спорят помежду си относно това, колко са на брой и кои са съсобствениците, кой от тях каква квота от общото имущество притежава или относно формирането, уравняването и разпределението на дяловете, екипът на Адвокатска кантора „Давидкова и Китанова” винаги съветва клиентите си да прекратят възникналата между тях съсобственост посредством доброволна делба.
Какво е доброволна делба?
Доброволната делба представлява прекратяване на съсобственост върху обща вещ, чрез сключване на договор, съдържанието на който се определя свободно от страните. Доброволна делба може да бъде постигната и по време на съдебна делба, чрез сключване на съдебна спогодба между страните по делото. Въпреки свободата на договаряне, съделителите задължително следва да посочат в договора или спогодбата вещите, които ще делят, размера на квотите на всеки съсобственик, формираните дялове и как те ще бъдат разпределени между съделителите. Страните в делбата могат сами да решат кои имоти в чий дял ще бъдат поставени. Например нивите ще се поставят в дял на единия съсобственик, а къщата – в дял на другия. Те могат да се договорят и единия съсобственик да получи всички вещи, като уравни дяловете на другите в пари. Например единият съсобственик да получи и нивите и къщата, но да изплати на другия стойността на неговия дял в съсобствеността. Нищожна би била делба, при която страните се договарят един от съделите да не получи дял. Нищожна ще бъде и делбата на наследство, в която не участват всички наследници. В случаите, когато в делбата участва недееспособен (лице, което не е навършило пълнолетие или е поставено под запрещение) или отсъстващ сънаследник, делбата следва да бъде одобрена от компетентния Районен съд. Въз основа на одобрения от съда проект, се съставя Договор за доброволна делба, който се заверява от нотариус. По този начин Договора за доброволна делба обвързва участващите недееспособни и отсъстващи сънаследници.
Форма на Договора за доброволна делба
Доброволната делба на движими вещи на стойност над 50 лв., както и на недвижими имоти трябва да бъде извършена в писмена форма с нотариално заверени подписи. Нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус, в чийто район се намира поне един от недвижимите имоти, които ще бъдат включени в делбата. В случаите, когато в района няма нотариус, удостоверяването на сделката може да бъде извършено и от съдия по вписванията към съответния Районен съд. Договорът за доброволна делба се счита за сключен в момента, в който нотариусът удостовери полагането на подписите от всички съсобственици. В този момент възниква и неговото вещно прехвърлителното действие. Формата на този вид договор е условие за неговата действителност, т.е. ако не е сключен в тази форма се приема, че такъв договор не е сключван. След като бъде сключен, Договорът за доброволна делба се вписва служебно от нотариуса, изповядал делбата, в Имотен регистър към Агенцията по вписванията. В случаите, когато делбата включва няколко недвижими имота, намиращи се в различни райони, договорът се вписва по партидата на всеки един имот в съответния Имотен регистър. Вписването на Договора за доброволна делба в Агенцията има единствено оповестително действие.
Доверете се на нашия опит!
Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!
Реална делба на имот между наследници
В случаите, когато съделителите желаят да поделят съсобствената си вещ така, че след делбата всеки от тях да получи реална част от вещта, а не идеална и когато тази вещ е поделяема и съгласно действащото законодателство това е възможно, е необходимо да се възложи на вещо лице, най-често геодезист, да изготви проект за извършване на реална делба, т. е. за разделяне общата вещ на самостоятелни обекти, които да могат да се ползват по отделно и независимо един от друг. След като бъде изготвен проекта, той трябва да бъде одобрен по съответния административен ред. След като се премине през тази административна процедура по одобряване на проекта за реална делба и се издадат всички изискуеми документи, съсобствениците могат да преминат към сключване на Договор за доброволна делба.
Необходими документи
За да бъде изготвен Договорът за доброволна делба, е необходимо да представите на Вашия адвокат следните документи: документи за собственост на съсобствения имот, т.е. документ от който да е видно кога, кой и на какво основание е придобил собствеността върху имота, както и каква точно част е придобил (такъв документи може да е Нотариален акт за покупко-продажба, Нотариален акт за дарение, Договор за прехвърляне на собствеността срещу издръжка и гледане, Договор за доброволна делба, влязло в сила съдебно решение, административен акт и др.), актуално Удостоверение за данъчна оценка на сградата/апартамента и земята, актуална скица на парцела и схема на обекта/ите, актуално Удостоверение за наследници, в случай че съсобствеността е възникнала по силата на наследяването и други документи съобразно индивидуалния казус, от които да е видно кои са съсобствениците на имота и какви части от него притежава всеки от тях.
Колко струва доброволната делба?
Таксите, които трябва да заплатите при сключване на Договор за доброволна делба са следните:
- Такса, която се събира от нотариуса по чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД;
- Такса която се събира от нотариуса за заверка на Декларациите по чл. 25 от СК и чл. 264 т ДОПК;
- Такса за вписване на Договора за доброволна делба в Имотен регистър към Агенцията по вписванията – 0,1 % от сбора на данъчните оценки на всички недвижими имоти включени в делбата. Отделна такса се заплаща към всеки Имотен регистър, в случай че договорът подлежи на вписване в няколко Имотни регистъра.
- Може да се наложи да заплатите и данък по чл. 47 от ЗМДТ, в случай че с делбата, уголемявате притежавания от Вас дял. Данъкът се начислява само върху уголемената част, т.е. върху собствеността, която придобивате.
Делба дарение
Законът за наследството предвижда възможност наследодателят приживе да подели имотите между наследниците си и така да предотврати възникването на спорове и бъдещи съдебни процеси между тях. Делбата дарение по своята същност представлява договор между наследодателя и неговите наследници, чрез който наследодателя безвъзмездно и приживе прехвърля имуществото си, като го разпределя между наследниците си. Делбата дарение може да включва единствено имущество, което дарителят притежава при извършването й. Делбата дарение, в която има включен недвижим имот трябва да бъде извършена в нотариална форма. Дарението произвежда действие от момента, в който всички наследници го приемат. При този вид дарение, дарителят може да си запази правото да ползва част или цялото дарено имущество. Особеното при делбата дарение е, че след смъртта на наследодателя, наследниците, приели дарението, не могат да отхвърлят делбата дарение и да искат да бъде извършена нова делба на наследството. Единствено наследниците, чиято запазена част е накърнена от делбата дарение, могат да искат възстановяването й от другите наследници, като искът може да бъде предявен пред съда едва след откриване на наследството,т.е. след смъртта на наследодателя.