Дарение

От дългогодишния ни опит сме установили, че клиентите ни предпочитат да разпределят между наследниците си имуществото, което ще оставят след смъртта си като наследство, посредством дарение. Най-честата причина за това е, че не се дължи данък за придобиване на имущество към съответната Община, когато договорът за дарение е сключен между роднини по права линия или съпрузи. А когато дарението се извършва между братя и сестри и техните деца, дължимият данък е по-нисък от този, който се дължи за придобиване на имущество чрез покупко-продажба. Въпреки че дарението изглежда лесен и евтин начин да прехвърлите едно имущество, то крие и редица особености, с които е добре да бъдете запознати. С настоящата статия ще разясним в общи линии какво представлява дарението, каква е изискуемата от закона форма за извършване на дарение, какви са основните рискове при този вид сделка и как може дарението да бъде отменено.

Какво представлява дарението?

дарение

Дарението представлява безвъзмездно прехвърляне на собственост от дарителя към надарения, при което имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Характерна особеност при дарението е необходимостта надарения да се съгласи да приеме дареното му. Със сключването на договора за дарение настъпва и неговото действие, а именно дарителят веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното. В това незабавно действие се състои основната разлика между дарението и завещанието, с което също безвъзмездно се прехвърля собственост, но не веднага, а едва след смъртта на завещателя. Друга особеност, която характеризира дарението е, че то не създава за надарения никакви задължения за предоставяне на издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за стореното дарение. Дарението е договор, при който мотивите за сключването му имат правно значение и отпадането на мотивите води до неговата недействителност.

Кои лица могат да бъдат дарители и кои надарени?

Дарител може да бъде само дееспособно физическо или юридическо лице. Физическото лице е дееспособно, когато е навършило 18 години и не е пълно или ограничено запретено. Недееспособните не могат да сключват лично сделки, дори и безвъзмездни. Не могат да даряват от името и за сметка на недееспособните и техните законни представители.  

Надарен може да бъде всяко физическо лице или юридическо лице, включително държавата, фондация, кооперация. Когато дарението е в полза на малолетно или пълно запретено лице, приемането на дареното му имущество се извършва от законния му представител, а когато лицето е непълнолетно или ограничено запретено - със съгласието на неговите родители/попечител.

Какво можете да дарявате?

Предмет на дарението могат да бъдат движими и недвижими вещи, вещни права, ценни книги, наследствена съвкупност, вземания и др. Важно е дарителят да е титуляр на правото към момента на извършване на дарението. Законът не допуска дарение на бъдещи права (напр. дарение на имот, който смятате да придобиете, но към момента на дарението не сте негов собственик). Този вид дарение се разглежда като „обещание за дарение” и според Закона за задълженията и договорите такова дарение не произвежда действие.

Каква е изискуемата от закона форма?

Когато се дарява недвижим имот е необходимо договорът за дарение да бъде във формата на нотариален акт, който се извършва от нотариус, в чийто район се намира даряваният недвижим имот. Горното изискване важи и в случаите, когато се дарява наследство, в което се включва недвижим имот. При дарение на движими вещи, законът изисква договорът да бъде писмен, с нотариална заверка на подписите (напр. дарение на МПС). Това е форма за действителност. Въпреки горното, Закона за задълженията и договорите и съдебната практика допуска договорът за дарение да бъде и реален, т.е. да се счита за сключен и чрез реално предаване на вещта. Ценните книжа се даряват във формата, която е предвидена за прехвърлянето им.

Кога едно дарение е нищожно?

На първо място дарението е нищожно, когато мотивът, единствено поради който то е направено, е противен на закона или добрите нрави. Например: Дарявам ти къщата си ако синът ти се ожени за дъщеря ми. На второ място дарението е нищожно, когато е предоставено под условие, тежест или срок, които са невъзможни. На трето място дарението е нищожно, когато се отнася до бъдещо имущество или е направено под прекратителен или отлагателен срок. Например. Ще ти даря колелото си след като напусна работа.

Какви са правата и задълженията на дарителя и надарения?

Дарителят има задължение да предаде дарената вещ, както и да не пречи на надарения да я използва. Тъй като сделката е безвъзмездна, дарителя не отговаря, ако надарения бъде съдебно отстранен от имота. Не отговаря и за недостатъците на подарената вещ. От своя страна надареният трябва да приеме дарението, както и да бъде признателен за направеното му дарение. Липсата на признателност може да се превърне в повод за отмяна на дарението.

Кой и как може да отмени дарение?

По своята правна същност дарението е неотменим акт и дарителят не може да си запазва правото да стори това. Законът обаче предвижда изключения от този принцип, като посочва изчерпателно и конкретно изброени основания при наличието, на които, дарението може да бъде отменено, а именно когато дареният:

а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта; 

б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и 

в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

И трите изброени случая са прояви на непризнателност на надарения към дарителя и затова законът предоставя възможност на дарителя и наследниците му да отменят дарението. Добрите намерения на дарителя са компрометирани, затова и законодателят е предвидил възможност за защита на неговите права и интереси. Искът за отмяна на дарението може да се предяви в едногодишен срок, откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това. Предварителният отказ от това право е нищожен.

От натрупания ни опит в тази област на правото сме се убедили, че най-често се пристъпва към отмяна на дарение при отказ от страна на надарения да даде издръжка на дарителя, когато той се нуждае от такава. В съдебната практика е прието, че недаването на издръжка трябва да се прояви в такава тежка и укорима форма, че поради това непризнателността да може да се оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на дарението, т.е. за да се претендира отмяна на дарението поради отказ на надарения да дава издръжка на дарителя трябва да са налице едновременно няколко предпоставки – нуждите на дарителя от издръжка да са трайни, надареният да е поканен и да има възможност да я дава, но да отказва. В случаите когато надареният почине, а дарителят се нуждае от издръжка, той може да я поиска и от наследници на дарения единствено ако е поканил приживе надарения да му даде издръжка.

Дарението може да бъде отменено или намалено по искане на наследниците (родители, съпруг, деца), чиято запазена част е накърнена с акта на дарението. Може да научите повече за това кои лица, в кои случаи и как могат да възстановят запазената си част от статията ни „Възстановяване на запазена част”.

Много важен момент при отмяната на дарението е, че то има обратно действие, т.е. счита се, че дарение не е било правено и надареният има задължение да върне освен дарената му вещ и всички плодове, с които се е обогатил. Отмяната на дарението не засяга единствено правата, които трети лица са придобили след отчуждаването на дарената вещ. Дарителят не може да иска от тях връщане на вещта. В този случай, единствената възможност на дарителя е да претендира от надарения обезщетение за това, с което се е обогатил.

Дарението е една от най-често използваните форми за прехвърляне на имущество между роднини, но не винаги е най-подходящата правна форма да се стори това. Съветът ни е, преди да пристъпите към уреждане на имуществените отношения с роднините си, да потърсите компетентен съвет, като се консултирате с опитен адвокат в областта на облигационното и наследственото право, за да сте сигурни, че правата и интересите Ви са защитени по най-добрия начин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *