Лишаване от родителски права

Отнемане на родителски права е един от проблемите, с който се сблъскват често нашите клиенти. Правният термин за отнемане на родителски права, с който борави законът е „лишаване от родителски права”.  Лишаването от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия. Това е изключителна и крайна мярка, която се предприема за защита на децата в отношенията им с родителите.

Предпоставките за отнемане на родителските права са изчерпателно изброени в чл. 132, ал. 1 от Семейния кодекс. Родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи по чл. 131 от Семейния кодекс, когато поведението му представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето , а също така и когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Необходимо е поне една от двете предпоставки да се докаже по делото, за да се стигне до лишаване от родителски права.

Най-разпространената хипотеза в практиката е, родителят да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. При тази хипотеза се касае  до виновно поведение на родителя,  тежко укоримо виновно  бездействие, когато без основателна причина не изпълнява родителските си задължения, а именно не  полага грижи и не дава издръжка на детето си.

Неизпълнението на родителските задължения за полагане на непосредствени грижи при отглеждането и осигуряване на материалната издръжка трябва да бъде „трайно”. Законът не сочи продължителността на времето, а критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът. В най-общия случай под „трайно” неполагане на грижи се има в предвид повече от шест месеца.

Много често родителите погрешно смятат, че лишаването от родителски права означава преустановяване на контактите между детето и родителя, който е лишен от родителски права. Лишеният родител продължава да бъде задължен да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си или непълнолетно дете, както и да осъществява личен контакт с него съобразно определеният му режим на лични отношения. Съдът е задължен да определи размера на издръжката и режима на лични контакти между детето и родителя, когато до преди завеждане на делото за отнемане на родителски права няма определени такива.

Процедурата започва с депозирането на искова молба пред Районния съд по настоящия адрес на детето. То може да бъде образувано по искане на другия родител, на прокурора или на дирекция “Социално подпомагане”. По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция “Социално подпомагане” и родителят, чието лишаване от права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. Детето се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. Съдът определя подходящи привременни мерки в интерес на детето, като взема предвид становището на дирекция “Социално подпомагане”, в случаите когато няма определена издръжка или режим на лични отношения. Определените привременни мерки не могат да се обжалват, но могат да се изменят от същия съд. Привременните мерки действат до постановяване на съдебното решение като същите могат да бъдат потвърдени в решението или изменени.