Често се случва, между съсобствениците на една вещ, например между бивши съпрузи или между сънаследници, които по силата на наследяването имат общо имущество или между лица, които по собствено желание са придобили заедно една вещ, да се появят разногласия по всички или по някои от въпросите, които касаят ползването, управлението или разпределянето на разходите, необходими за поддържането и/или за подобряването на общата вещ. Много е вероятно тези разногласия с времето да се изострят и дори да се превърнат в конфликти, така, че да не е възможно съсобствениците доброволно да постигнат съгласие относно стопанисването и ползването на общото имущество и това да се превърне в опасност, то да бъде занемарено и обезценено и да престане да дава ползите, които е в състояние да дава. Едно такова положение неминуемо ще доведе до увреждане интересите на всички съсобственици. Ето защо, в закона е уредена възможност, когато дори само един от съсобствениците желае, той да може по всяко време, независимо от размера на своя дял в съсобствеността, да поиска делба на общата вещ, като същевременно останалите съсобственици не могат да се противопоставят на извършването на делбата, защото правото да иска делба на общата вещ принадлежи на всеки съсобственик срещу останалите участници в съсобствеността.
Съдебната делба е особено исково производство
Когато съсобствениците/сънаследниците не могат да постигнат съгласие за извършване на доброволна делба, всеки един от тях, по всяко време, има право да подаде писмена искова молба до съответния районен съд за извършване на делба по съдебен ред, като правото на този иск не се погасява по давност.
В молбата до съда, е необходимо ясно и точно да бъдат индивидуализирани страните (съсобствениците), предмета (вещите, които ще се делят) и основанието на иска. От изключителна важност е да се посочи и опише изрично и конкретно имуществото, което се иска да бъде поделено, както и да се приложат доказателства, които да индивидуализират това имущество и от които да е видно кои точно са съсобствениците и какъв е делът, който всеки един от тях притежава, както и доказателства от които да е видно основанието, на което е възникнала съсобствеността (дали от наследство, дали от сделка или др). Индивидуализацията на страните и имуществата, чиято делба се иска, е необходима, за да може това да бъде отразено в решението по допускане на делбата. Когато съдебната делба се извършва между сънаследници, съгласно процесуалния закон (чл. 341 ГПК), към исковата молба задължително се прилага удостоверението за наследници, от което да е видно кога е починал наследодателя и кои са неговите наследници. Изискванията по отношение индивидуализирането на движимите вещи и недвижимите имоти в Исковата молба са от значение за нейната редовност и е необходимо те да бъдат съобразени и спазени. В противен случай исковата молба ще бъде нередовна и ще бъде оставена от съда без движение, а ако нередовността не бъде отстранена в срок, исковата молба се връща и делото се прекратява. Когато Исковата молба за делба отговаря на изискванията за редовност или е приведена в съответствие с тези изисквания, тя подлежи на вписване в Служба по вписванията, за което се заплаща държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Таксата е 0.01% от стойността на имотите посочена в Удостоверението за данъчна оценка.
В съдебната делба задължително участват всички съсобственици
Делбеният процес е специфично съдебно производство, защото предмет на предявения иск от страната-ищец е съсобствеността на конкретна движима или недвижима вещ. Целта на делбата е да бъде ликвидирана съсобствеността и да бъде превърната в индивидуална собственост. Ето защо участието на всички съсобственици е задължително, защото дори само един от тях да не участва в делбата тя ще бъде нищожна. По тази причина съдът следи служебно за правилното конституиране на страните, т. е. за участието на всички съсобственици/сънаследници. Важно е да се знае, че когато се иска делба на наследствено имущество, в съдебната практика се приема, че с предявяването на иска за делба наследникът приема наследството.
Съдебното производство за делба протича в две фази
- Въз основа на подадената в съда искова молба се образува дело за делба. То протича в две самостоятелни и последователни фази. В първата фаза съдът установява дали действително съществува състояние на съсобственост, между кои лица и какви са техните права върху съсобствената вещ, т.е. за кои имоти, между кои лица и при какви квоти ще се извършва делбата. В тази фаза на делбата могат да се правят възражения, както и да се предявяват искове за установяване на различни факти и обстоятелства свързани с правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Например, когато със съдебната делба се делят сънаследствени имоти, е възможно да бъдат разглеждани оспорвания на произхода от наследодателя, оспорвания на осиновявания, на завещания. Могат да се разглеждат спорове за собственост и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, може да се иска установяване на недостойнството на някоя от страните да наследява, да се установява придобиването на собствеността по давност, истинността на писмени документи и др. Когато тези спорове бъдат решени и бъдат окончателно установени страните, имотите и квотите на всеки от съделителите, съдът постановява решение, с което допуска делбата. Това решение подлежи на самостоятелно обжалване пред въззивния и касационния съд. След като влезе в сила обаче, то се ползва с т. нар. сила на пресъдено нещо, което означава, че въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки съделител в съсобствеността не могат да бъдат пререшавани, т. е. нова делба между същите страни, за същите имоти и на същото основание е недопустима. Отделно от това, непредявените претенции и неупражнените права в първата фаза на делбата, не могат да бъдат предявени и упражнени във втората фаза на делбения процес. В делбеното производство съдът, по искане на някоя от страните може, да постанови като привременна мярка, докато трае делото, кой от съделителите кои от делбените имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването.
Доверете се на нашия опит!
Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!
- Във втората фаза на делбата се извършва реалното и окончателно разделяне на общите вещи, между съсобствениците и съобразно дяловете им в съсобствената вещ, така, както са установени с решението постановено в първата фаза. Способите за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са определени в закона. Те са четири на брой: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези, предвидени в закона; теглене на жребий; разпределение на дяловете в натура и извършване на публична продан. Принципът е, че при извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по възможност реален дял в натура от съсобствените имоти. Това обаче, ще бъде възможно ако всички имоти са реално поделяеми и/или от тях могат да се обособят реални самостоятелни обекти. Този принцип се прилага дори, когато имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото законът изрично предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. За да се установи дали е възможно всеки от съделителите да получи реален дял в натура, съдът служебно назначава съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор дали имотите предмет на делбата са реално поделяеми, както и да определи тяхната средната пазарна цена. От заключението по експертизата се изяснява също, колко реални дяла могат да бъдат обособени от делбената маса, което е от значение за това кой от способите за прекратяване на съсобствеността ще бъде приложен. Действителната (пазарна) оценка на имотите и тази на дяловете на съделителите са от значение и за определяне на държавните такси. Когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички съделители поради това, че имотът не може да се подели, същият се изнася на публична продан. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Страните в делбата също могат да участват при наддаването в публичната продан.
Претенции, които могат да се предявяват във втората фаза на делбата
Първото съдебно заседание от втората фаза на делбата е от изключително важно значение. Това е така, защото в това съдебно заседание съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. Ако някой от съделителите има право да претендира да му бъде възложено неподеляемо жилище по реда на някоя от посочените в закона хипотези, т. е. жилище, което не може да бъде поделено, да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители бъдат уравнени в имот или в пари, той може да предяви тази претенция само и не по-късно от първото съдебно заседание във втората фаза на делбата. Ако този срок не бъде спазен и претенцията за възлагане на неподеляемо жилище бъде предявена след предвидения в закона срок, съдът не я приема за разглеждане.
Същото се отнася и за претенциите по сметките, които всеки от съделителите може да предяви срещу останалите участници в делбеното производство. Първото съдебно заседание е крайният срок, в който те могат да бъдат внесени в съда. Претенциите по сметките представляват искания за присъждане на вземания, които съделителите имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, които са свързани с управлението, стопанисването и използването на делбените имоти или с наследяването. Вземания свързани с делбеното имущество са тези за разходи извършени за необходимите разноски за общите вещи, разходите за подобрения, разходите за гледане на наследотаеля, когато се дели наследстено имущество, вземания свързани с претенции за събрани доходи от общото имущество, с претенция за лишаване от ползване по чл. 31, ал.2, позната още като претенция за наем срещу ползвашия съсобственик, вземания за платени задължения. С уреждането на сметките в делбеното производство, съделителите ликвидират помежду си всички свързани с делбата въпроси. Сумите, които се докажат като вземания свързани с общото имущество предмет на делбата, се вземат предвид при определяне стойността на дяловете и уравняването им.
Съдебна спогодба в производството за извършване на съдебна делба
Във всяко положение на делото за делба, докато не са разпределени дяловете между съделителите, може да бъде сключена съдебна спогодба, т.е. това е възможно да се направи както в първата, така и във втората фаза на делбеното производство. Със спогодбата, страните се съгласяват, в дял на всеки от съделителите да се постави отделен имот или единственият имот да се постави в дял на един от съделителите, а на останалите да се заплати парично уравнение. Необходимо е също, в спогодбата страните да са уговорили начина, по който ще се извърши уравняването на дяловете. Съдебната спогодба се възпроизвежда в съдебен протокол и се одобрява от съда, който задължително следи, дали правото на собственост принадлежи на съделителите и дали участвуват всички съсобственици. Протоколът в който е обективирана съдебната спогодба се подписва от съда и от страните и подлежи на вписване в Служба по вписванията. Когато между страните се сключи съдебна спогодба държавната такса дължима от всеки от съделителите се определя в размер на 2%, вместо 4 %, от стойността на дела на всеки един от съсобствениците.
Разноски в делбения процес
Разноските, които се дължат в делбения процес включват държавна такса, заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Въпросът за разноските се разрешава във втората фаза на делбата като принципът съгласно чл. 355 от ГПК е разноските да се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а адвокатските възнаграждения заплатени от страните – да останат в тежест на всяка една от тях, така както са били направени., т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство остават за сметка на страните. Между всички съделители, съобразно дела им, следва да бъдат разпределени и разходите по издаване на скица с оглед индивидуализация на недвижимия имот и по вписване на исковата молба. Разноските обаче, включително и за адвокатско възнаграждение, които са свързани с исковете за оспорване и установяване на спорни обстоятелства и тези свързани с уреждането на сметките, се присъждат по общите правила, т. е. те се присъждат на този чиито претенции са уважени от съда. Когато по делото е бил назначен особен представител на съделител – ответник по исковата молба за делба, който не е намерен на своя постоянен или настоящ адрес, с решението по извършване на делбата, съдът следва да присъди в полза на ищеца и разноските сторени за назначаване на особения представител.
Това е накратко и в общи линии уредбата на съдебната делба, която е едно сложно и продължително съдебно производство. В случай че сте страна в такъв процес или пък желаете да инициирате дело за съдебна делба, за да бъдат защитени Вашите законни права и интереси, Вие ще се нуждаете от специализирани знания и квалифицирана помощ.
Можете да се свържете с нас на посочените в сайта телефони или да зададете Вашите въпроси във формата за безплатни въпроси, поместена на сайта на кантората.