Въпросът за родителските права възниква най-често при развод между съпрузите или при раздяла между родителите, които живеят без брак. Докато в процеса на развод, съдът е задължен да реши въпроса за родителските права, то често родителите живеещи без брак пропускат да уредят тези си отношения след раздялата си. Обикновено те решават да сторят това на един по-късен етап, когато в следствие влошаване на отношенията им, единият родител бива лишен от възможността да вижда децата си, съответно той пък от своя страна отказва да дава издръжка за отглеждането им.
Съветът ни към всички тези родители е още след раздалата си да потърсят компетентна правна помощ и да уредят въпроса за родителките права, личните отношения и издръжката на децата си. Законът предвижда две възможности да сторят това (чл. 127 от Семейния кодекс) . Първата им възможност е да сключат споразумение по основните точки, което да бъде утвърдено от съда. Втората им възможност е някой от родителите да инициира завеждането на иск пред съда.
Обръщаме внимание на всички родители, че присъждането на родителските права на единия родител не означава, че другият родител е лишен от родителски права. Напротив, той продължава да упражнява правата си на родител, но ежедневната грижа за децата е предоставена на другия.
До скоро съдебната практика беше доста еднообразна и присъждането на родителските права на бащата беше рядкост, но с развитието й все повече бащи доказват способностите и качествата си да отглеждат децата си.
При определяне на родителските права, съдът се ръководи на първо място от интересите на детето, законовите разпоредби включително и основните принципи, изложени подробно в Постановление № 1 от 12.10.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС.
Във всеки един случай съдът взема в предвид възпитателските и морални качества на родителите, желанието на всеки родител на отглежда децата, привързаността към тях, полът и възрастта на децата, наличието на помощ от трети лица, социалното обкръжение, битови и материални условия на живот. Вината за разстройството на брака, съответно фактическата раздяла между родителите е без правно значение, освен в случаите, когато съдът прецени, че това поведение на родителя би се отразило негативно върху отглеждането и възпитанието на децата. Решението относно определяне на родителските права се взема на база съвкупността от доказателства събрани по горните точки.
Доверете се на нашия опит!
Не оставяйте Вашите интереси в случайни ръце!
Често задаван въпрос от клиентите ни е Какви са родителските права на бащата при развод? На първо място искаме да уточним, че дори и родителските права да не бъдат присъдени на бащата, той не може да бъде лишен от правото си да вижда редовно децата си. При делата за развод съдът следи служебно за това да бъде определен адекватен режим на лични отношения между децата и родителят, на когото не са присъдени родителските права. При определяне на всеки режим съдът е воден от това да защити интересите на децата по най-добрия начин, като взима предвид доклада, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”, трудовата ангажираност на бащата, заетостта на децата, тяхната възраст, местоживеенето на бащата и децата и др. Режимът на лични отношения се определя индивидуално във всеки отделен случай, но въпреки това съдът често се придържа към определени параметри. Най-често, когато децата са над три годишна възраст и отношенията между тях и родителя са нормални, съдът определя режимът на лични отношения да бъде осъществяван два уикенда в месеца, между 14 и 30 дни през лятната ваканция и редуване на родителите за Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
Освен права, родителят, на когото не са предоставени родителските права има и задължение да заплаща ежемесечно издръжка на малолетните си и/или непълнолетни деца. Минималният размер на месечната издръжка за всяко дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата за съответната година като за 2017 г. възлиза на 105 лв. Във всеки отделен случай съдът определя нейния размер индивидуално, като взема предвид нужни на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Често родители погрешно смятат, че щом са безработни, те не дължат издръжка на децата си. Напротив, съдебната практика в тази област е непротиворечива. Съдът счита, че щом родителят е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което го възпрепятства да полага труд, то той дължи издръжка на всяко от децата си.
В обобщение на горното искам да уточня, че родителските права на бащата без брак са същите като тези на сключилите такъв.