Развод по взаимно съгласие

Семейният кодекс предвижда две възможности съпрузите да прекратят юридическата връзка помежду им, а именно посредством развод по взаимно съгласие или развод по исков ред. Съгласно българското законодателство, развод може да бъде постановен единствено от съд, посредством  съдебно решение.  По-бързият, по-евтиният и по-безболезненият за страните начин да прекратят сключеният между тях брак е чрез инициирането на развод по взаимно съгласие.

Спирайки се на този вариант, страните следва да са постигнали съгласие по няколко основни и задължителни въпроса:

• Родителски права при наличие на деца (при кой родител ще живеят постоянно децата);
• Режима на лични отношения между децата и другия родител, който няма да упражнява родителските права;
• Местоживеенето на децата;
• Ползването на семейното жилище;
• Размерът на месечната издръжка на децата, която ще се заплаща от родителя, който не упражнява родителските права;
• Фамилното име;
• Издръжка между съпрузите.

В случай че съпрузите не постигнат съгласие по някоя от тези точки, те следва да се насочат към опцията за развод по исков ред.

Три са основните предимства на развода по взаимно съгласие. Първото предимство са по-ниските държавни такси, а именно 25лв. при завеждане на делото и до 40лв. за всяка от страните, при постановяване на решението за развод. В случай че съпрузите не са уредили имуществените отношения помежду си преди развода с брачен договор, те ще трябва да заплатят и държавна такса в размер на 2% върху стойността на всеки дял, а по споразумението за издръжката – 2% върху тригодишните платежи. Второто предимство на развода по взаимно съгласие са кратките срокове, а именно няколко седмици от депозиране на документите в съда до постановяване на съдебното решение за развод. Разбира се този срок варира в зависимост от компетентния съд и неговата моментна натовареност. Третото и доста съществено предимство е това, че съдът не изследва причините са дълбокото и непоправимо разстройство на брака и не събира доказателства в тази насока. По този начин съпрузите си спестяват преминаването през една дълга и мъчителна процедура, която най-често допълнително обостря отношенията между тях, а и излага семейните им проблеми на показ.

Разводът по взаимно съгласие е уреден в чл. 50 и чл. 51 от Семейния кодекс и чл. 330 от ГПК. Основанието за развод по взаимно съгласие е наличието на „сериозно и непоколебимо взаимно съгласие” на съпрузите за прекратяване на брака. Процедурата започва чрез депозирането на молба от името на двамата съпрузи пред компетентния Районен съд. Молбата е придружено от споразумение, подписано лично от двамата съпрузи и съдържащо всички задължителни елементи, удостоверение за сключен граждански брак в оригинал, удостоверение за раждане на малолетните и непълнолетните деца, родени по време на брака и др.

Споразумението се утвърждава от съда, като преди това задължително се изследва дали интересите на децата са защитени по най-добия начин. В правомощията на съда е да поиска становище от съответната Дирекция „Социално подпомагане”. В случай, че съдът установи наличие на недостатъци в споразумението, съдът предоставя на страни указания и срок за отстраняването им.

След утвърждаване на споразумението, съдът определя дата за провеждането на открито съдебно заседание. Явяването на двамата съпрузи в съдебното заседание е задължително. След като съдът се увери лично, че съпрузите желаят да прекратят сключеният между тях брак, поддържат депозираното споразумение и същото не противоречи на закона и добрите нрави, прекратява образуваното дело и в най-кратки срокове излиза с решение, с което допуска развода по взаимно съгласие между съпрузите и утвърждава споразумението. Решението на съда е необжалваемо.

Ако се нуждаете от повече информация относно възможностите да прекратите своя брак можете да си запазите час за правна консултация.