info @ dklegal.eu | +359 876 679731 | +359 876 679731
Припознаване на дете

Припознаване на дете

Много от нашите клиенти се интересуват какви са възможностите и процедурите за установяване на произход на дете и по-специално какво представлява и как може да бъде извършено припознаване, когато децата са родени от родители, които нямат сключен брак. В настоящата действителност повече от половината от децата се раждат извън  брака на своите родители.  Все по-често се наблюдава ранно установяване на интимни връзки и многобройни раждания на деца, чиито биологични родители не са навършили пълнолетие и не са сключили граждански брак. Поради това нормативната уредба на установяването на произхода и в частност – на припознаването, предвидена в новия Семеен кодекс от 2009 година е съобразена с нуждата от сигурност по отношение  действието на припознаването и стабилността на установеното с него семеноправно и родствено положение на детето и стимулира доброволното признаване на произхода, което е в интерес на детето.

Припознаването е един от способите за установяване на произход. Ето защо, накратко следва да се уточни какво представлява произходът. Произходът представлява биологична връзка на детето с жената, която го е родила и съответно с мъжа, от когото то е заченато. Произходът от майката се означава с термина майчинство, а този от бащата се означава с термина бащинство. Установяването на произхода е от значение, тъй като именно от произхода се пораждат различни правни последици, които се проявяват в различни насоки, а именно:

  • произходът има значение за гражданскоправния статус на  личността – съставя се акт за раждане, придобиват се качествата майка, баща, дете и те се вписват в личния регистрационен картон на всяко от лицата;
  • с произхода са свързани и правилата, по които се определят собственото, бащино и фамилното име на детето;
  • от произхода възникват семейни правоотношения между родителите и детето, с които законът свързва родителски права и задължения на родителите спрямо детето и на детето спрямо родителите;
  • от произхода се пораждат и така наречените родствени връзки, които имат значение при наследяване, също и при сключването на граждански брак.

За да придобие правно значение и за да се породят правните последици, които законът свързва с произхода, е необходимо такъв да е установен чрез някой от изрично изброените в закона способи за установяване на произход.

Припознаването  е способ за извънсъдебно установяване на произход и е приложим за установяване на произход, както от майката, така и от бащата. Според разпоредбата на чл. 64 от СК от 2009 г. „всеки родител може да припознае своето дете“. Законът посочва като припознаващ всяко дееспособно лице, без да поставя други изисквания или ограничения. В голямата част от случаите припознаването като способ за установяване на произход се използва, когато родителите нямат сключен брак. Това е така, защото, при сключен брак е в действие от една страна презумпцията за бащинство на съпруга на майката на детето и от друга страна,  когато  майката е неомъжена или е била омъжена, но от прекратяването на предишния й брак вече са минали повече от 300 дни, т. е. в случаите, когато не е приложима презумпцията за бащинство, съгласно която баща на детето е съпругът на неговата майката.

Припознаването представлява едностранно извънсъдебно изявление на едно лице, че определено дете произхожда от него. С акта на припознаване, произходът се обявява за установен считано от момента на раждането на детето и в този смисъл припознаването създава титул за произход. Като правна последица от припознаването възникват родителско качество на припозналия и съответно той става носител на родителски права и задължения спрямо припознатото дете, при това от момента на неговото раждане.

Припознаването е едностранен правен акт. Това означава, че за да бъде то валидно и да породи предвидените в закона правни последици, за извършването му не е необходимо съгласието нито на детето, нито на другият родител или на компетентен административен орган.

Припознаването е строго личен акт и извършването му зависи единствено от личната преценка и желание на припознаващия, поради което не е възможно припознаване да бъде извършено от наследниците на починал биологичен родител. Предвид личния характер на акта на припознаването, такова не може да бъде извършено от лице, което не може да изразява правновалидна воля, т. е. от недееспособно лице. Ето защо, малолетно или напълно запрещено лице не може да извърши припознаване чрез законния си представител. Непълнолетните, навършили 14 години, но ненавършили 16 – годишна възраст могат да извършват припознаване, но с попечителско съдействие, а лицата навършили 16-годишна възраст, на които Семейният кодекс признава специална семейноправнодееспособност могат да извършват припознаване без попечителско съдействие. С това се дава възможност бързо  и извънсъдебно да се уреди правното положение и да бъде установен произхода на дете, чиито родители са непълнолетни и нямат сключен брак, без да е необходимо, само поради раждането на детето, да бъдат принудени да сключват граждански брак.  Ако непълнолетен, ненавършил 16 – годишна възраст извърши припознаване без попечителско съдействие, припознаването може да бъде унищожено. Други ограничения за личността на припознаващия не съществуват.

Припознаването е формален акт, което означава, че за да е действително е необходимо да бъде спазена предвидената в закона форма. В новия Семеен кодекс са уредени три алтернативни форми за извършване на припознаването, а именно:

  • Лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние;
  • Декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние
  • Подаване на заявлението чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

Изборът на начина, по който да бъде направено волеизявлението за припознаване, е предоставен на припознаващия. За да се счита, че е спазена формата за действителност е необходимо акта на припознаването да е достигнал до длъжностното лице по гражданско състояние, в противен случай актът няма да произведе действие.

 Припознаването може да бъде извършено преди или след съставянето на Акта за раждане на детето.  Обстоятелството дали припознаването се извършва преди съставянето на акта за раждане или след съставянето му е без значение за формата на извършване, която припознаващият ще избере.

Когато припознаването е извършено преди съставянето на акта за раждане на детето, припозналият се вписва  в акта за раждане като родител, след като другият родител заяви, че няма да оспорва припознаването. Правното значение на заявлението на другия родител за неоспорване е, че припозналият веднага се вписва в акта за раждане на детето, без да е необходимо  да се изчаква да изтече тримесечния срок за оспорването му, след което оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска. Заявлението за неоспорване  също представлява едностранен акт и следва да бъде отправено писмено и лично до длъжностното лице по гражданско състояние, или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданско състояние или да бъде подадено чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.

Когато припознаването се извършва след като е съставен актът за раждане на детето, вписването на припозналият родител представлява извършване на промяна в акта за раждане, тъй като припознаването обуславя промяна в гражданското състояние на детето, а именно – установения произход. Промяната настъпила след припознаването засяга не само детето, но и другия родител, който вече е вписан в акта за раждане. Затова, когато припознаването е извършено след съставяне на Акта за раждане, не се вписва веднага във вече съставения Акт за раждане.  Преди това длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. След узнаването, родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.  Когато при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане. Извън посочените хипотези,  припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето и от прокурора. Когато припознаването бъде оспорено и съответно заличено, припознатият остава с неустановен произход, отпада забраната за установяване на нов произход, преди да е оборен наличният,  което отново отваря възможността за установяване на произход по предвидения в закона ред.

 Важна особеност при припознаването е, че по същество то е един неконтролируем способ за установяване на произход, тъй като длъжностното лице по гражданско състояние не извършва проверка за съответствие на припознаването с биологичния факт на произхода на детето от припознаващия. Проверката, която се извършва от длъжностното лице е единствено проверка на самоличността на припознаващия и това, дали детето е с неустановен произход с оглед забраната такъв да бъде установяван, ако вече е установен. Именно с оглед на това, че припознаването е неконтролируем акт, няма пречка да бъде припознато и дете, което всъщност не произхожда от припознаващия. И ако това припознаване не е оспорено по надлежния ред или не е унищожено с влязло в сила съдебно решение, произходът на детето от припозналия ще се счита установен и от него ще произтекат предвидените в закона правни последици, свързани с произхода и родствените връзки. Именно тази уредба в сега действащия Семеен кодекс на припознаването на дете от родител улеснява търговията с бебета, като дава възможност на бездетна двойка да плати на кандидат-родилка, а мъжът просто да припознае детето, без да е истинският му баща. За да бъде преодоляна тази възможност за злоупотреби предстоят законодателни промени в уредбата на припознаването.

Припознаването е неотменим (неоттегляем) акт, което означава, че щом веднъж е подадено пред длъжностното лице по гражданско състояние в предвидената форма и ред, то не може да бъде оттеглено от припознаващия. Това е така, защото припознаването е способ за установяване произход и по отношение на него е приложим принципът за стабилност на произхода и сигурност в гражданскоправния статус на детето.

Припознаването е допустимо само по отношение на дете с неустановен произход от съответния родител, без да е от значение възрастта на детето, без да е от значение дали детето е извънбрачно или е родено по време на брака, с някои особености при припознаването на родено по време на брак дете. Например ако жена в брачна връзка припознае дете като свое, то ще се счита автоматично за брачно на съпрузите, поради действието на презумпцията за бащинството на съпруга на майката. Ако пък се припознава дете с установен произход от майка, която е в брак с друг мъж, презумпцията за бащинство на този съпруг трябва да е била оборена по установения ред и детето да е с неустановен произход от баща. Във всички случаи няма значение колко време е минало от раждането на детето, припознаването не е обвързано с някакъв срок.

Може да бъде припознато всяко лице, когато няма съставен акт за раждане. Може да бъде припознато и починало лице, ако е оставило низходящи. Могат да бъдат припознати и заченати деца, като разбира се тези хипотези са свързани с характерни за тях особености.

В общи линии това са основните моменти в нормативната уредба на припознаването като способ за установяване на произход от родители, които нямат сключен брак. Всеки отделен казус обаче, има своята фактическа особеност, от която зависи  какъв подход и какви конкретни действия следва да се предприемат във всеки отделен случай за максимална защита на интересите на детето и на родителите. Адвокатите от адвокатска кантора Давидкова и Китанова ще отговорят на всеки от вашите въпроси, които можете да зададете във формата за безплатни въпроси, поместена на сайта на кантората.

Close Menu